Чета тая седмица, че Народното събрание отхвърлило предложението на "Патриотичния фронт" заседанията на парламента да започват с националния химн. Както се казва, браво, усетиха се депутатите, че не са най-подходящите хора да слушат химна всеки ден. Щото "Мила Родино" не е изтривалка – усетил го е даже бай Тошо през далечната 1964 г. в Сливен, когато чул песента на Цветан Радославов в изпълнение на местния хор "Добри Чинтулов", вдъхновил се и отсякъл, че това ще е новият ни химн.
По принцип химнът трябва да вдъхновява към върхови постижения, да е символ на национална гордост и родолюбие. А поне три четвърти от народните избраници са имунизирани от подобни чувства. Кълнат се, че с всички свои действия ще защитават интересите на народа си, а после следват само интереса на джоба си. Езикът им пък повече подхожда за сборище на каруцари, отколкото за място, където се коват законите на страната.
Представете си само следната картинка – слушат народните химна в 9 часа, а после продължават ударно с: "Аз казал ли съм ти, че си метър и четиридесет? Стани да видиш колко си голям." "Казал ли съм ти, че си плешив и че си грозен?"
Неотдавна няколко езиковеди от Алма Матер публикуваха цяло изследване по въпроса с речта. В речника на депутата от „Атака“ Десислав Чуколов те засекли думи като мутри и капути, а езикът на лидера на партията Волен Сидеров дори включвал обиди като „лайномет“ и „целувач на задни части”.
Съвсем наскоро пък блесна и друг атакист – Илиян Тодоров, който, обяснявайки етимологията на думи като циганин и мангал от високата парламентарна трибуна, уж случайно ги навързал с лидера на "Патриотичния фронт" Валери Симеонов и с министъра на транспорта Ивайло Московски.
Още по-страшно е при депутатките, които са дори по-агресивни от мъжете. Според езиковедите „разговорите между представителките на нежния пол приличат повече на семейно-битов скандал. Една от тях казала на друга да си намали женските хормони, други пък се обиждали на карикатури. Изобщо мила родна картинка – откъдето и да я погледнеш. Само химнът й липсва – за да звучи някак по-патриотично цялата игра.
