България 2014-а – под знака на Меркел

Германия Берлин Бойко Борисов Ангела Меркел

Помните ли кои известни личности са родени през отиващата си на 19 февруари 2015 г. на Дървения кон? Рембранд, Кевин Костнър, Джон Траволта, Пол Саймън, Исак Нютон, Шон Конъри, Пол Маккартни, Клинт Истууд, Шопен, Едисон, Ленин, Барбра Стрейзанд, Кристен Стюърт, Марио Балотели, Дейвид Камерън, Ангела Меркел.

Невероятни световни артисти, успешни политици и учени, които ще оставят диря в цялата история на човечеството. Случайно или не, канцлерът Ангела Меркел, която в понеделник се ангажира Германия да подкрепи реформите в съдебната система, енергийния сектор и усвояването на европейските фондове в България, е сред обречените да помага за стабилността на страната ни. Независимо от липсата на широка управленска коалиция у нас, за каквато ни съветваше дясна Европа. И въпреки сериозните перипетии в политиката на държавата ни, която през 2014 г. премина през два вида избори – за Европейски парламент и за 43-ото Народно събрание. През това време три правителства положиха клетва да служат в името на народа. Държавата ни преживя най-тежката банкова криза от 1996-а насам. А в българския парламент влязоха рекорден брой коалиции от началото на демократичните промени досега – общо осем на брой.  

Орешарски – предаден от свои

На 24 юли тази година парламентът прие оставката на ръководеното от министър-председателя Пламен Орешарски 89-о българско правителство. Причината: на 5 юни ДПС поиска предсрочни избори до края на годината като официалната позиция на партията, подкрепяща без коалиционно споразумение кабинета с мандата на БСП, бе незадоволителните резултати от изборите за Брюксел на 25 май. Официално социалистическата партия остана изненадана и разочарована от поведението на Движението. Случайно или не, тогавашният й лидер Сергей Станишев се оказа на иначе необичайна за самия него обиколка в страната. БСП изпадна в неловка ситуация. Раздели се на няколко враждуващи помежду си лагери, които вкупом  принудиха Станишев да подаде оставката си като неин председател след 13 години пребиваване на партийния връх. Заговори се за негови задкулисни договорки с ДПС, за съпругата му Моника, която е кадрувала на всички нива  в държавната администрация.

Президентът Георги Първанов (2002-2012-а) пък открито обвини Станишев, че БСП обслужва икономическите интереси на тесен семеен кръг около председателя. А адекватен отговор от страна на Станишев не чухме. За сметка на това той се отметна от обещанието си да не е евродепутат и през септември тази година, под предлог че е председател на ПЕС и трябва да ври и кипи в сърцето на Брюксел, стана редови представител на България в Европейския парламент.

Публична тайна е, че отношенията между Станишев и Орешарски станаха хладни заради мераците на тогавашния социалист номер едно да предотврати предсрочните избори и при евентуален ремонт на правителството отново да стане министър-председател на България.

Може би затова на 8 юни премиерът Орешарски обяви, че е разпоредил спиране на всички действия по изграждането на „Южен поток" (основно подкрепян от БСП), докато не се постигне разбирателство с Брюксел за газопровода. Любопитното е, че това стана на брифинг в Министерския съвет след среща с американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън.

"Обсъдихме въпроса с "Южен поток" и със запитването от страна на Европейската комисия относно процедурите на европейското законодателство. Подчертах, че проектът ще продължи само след като отстраним всички забележки на Брюксел и уточним начина на неговото изпълнение по- нататък“, заяви още министър-председателят.

На 15 декември след среща на Меркел с настоящия български премиер Бойко Борисов стана ясно, че Германия ще изпрати свои експерти, за да проверят юридически как стоят нещата с „Южен поток“. Нещо повече: федералният канцлер се ангажира след обща среща с Борисов и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (ЕНП), за намиране на изход по темата. Тя обаче не пое отговорност да лобира пред Брюксел да компенсира финансовите щети от спирането на проекта. 

Начело на втория български кабинет през годината – служебния, застана

бивш комунист и новоизлюпен протестър. А на 7 ноември служебният премиер Георги Близнашки сдаде властта на 90-ото българско правителство на втория кабинет „Борисов“, след като с указ на президента Росен Плевнелиев той управляваше държавата от  6 август 2014-а. И въпреки че по конституция основната задача на служебното правителство е провеждането на честни избори за парламент, Близнашки с широка ръка подготви почвата за своите наследници. Уволни повече от половината областни управители, експертите му се впуснаха да подготвят бюджета за догодина, след като приключиха с предложенията за актуализацията на парите на държавата за настоящата 2014-а.

Ето и пророчеството на професора по конституционно право Близнашки от есента на 2013-а, направено в ефира на "Нова телевизия" – по времето, когато затихваха уличните протести срещу правителството на Орешарски и бе прекратена внезапната окупация на Софийския университет от недоволни студенти: „Ситуацията в страната е изключително тревожна. Властта ще се търкаля след две години по улицата." Любопитното в случая е, че Близнашки беше активен участник и в двете събития.

В обществото остана подозрението, че президентът е подбрал екипа на служебното правителство на принципа „заслужили протестъри“, като се има предвид, че той свали доверието си от кабинета на БСП и ДПС едва на третия месец след скандалното назначение на Делян Пеевски за директор на ДАНС. Нещо повече, Близнашки не пропускаше да уточни, че с държавния глава са съмишленици по много теми. През февруари 2014-а например професорът оглави инициативния комитет за реформа на изборното законодателство, предложена от Плевнелиев, и поиска референдум с три въпроса: за електронно и задължително гласуване и за мажоритарен елемент във вота. С помощта на ГЕРБ в кампанията бяха събрани над 580 хил. гласа в подкрепа на идеята, но парламентът така и не насрочи допитването.

Съвсем отделен е въпросът, че политическата кариера на Близнашки стартира от БСП. Той членува в соцпартията от 1977-а до март тази година, когато беше изключен заради "уронване престижа на партията, системно нарушаване на уставните норми, състоящо се в публични изявления и действия срещу партийната политика и партийните решения".

Преди да напусне сградата на „Дондуков“ 1, служебното правителство обяви обществени поръчки за милиони левове, увеличи бюджетите на президентската администрация, БНТ и СЕМ. Днес и свои, и чужди прогнозират, че следващата  позиция на Близнашки ще е в Конституционния съд. На този етап той отрича и единствено времето ще покаже дали ще получава щедри държавнически подаръци под формата на постове. Разбира се, ако са все така силни съмишлениците му. Добре поне, че в качеството си на служебен премиер Близнашки не поиска от Меркел да ни внесе чужди министри, които заедно с него да продължат да управляват държавата.  

Борисов – между чука и наковалнята

От 7 ноември тази година след привидно учтиви преговори между парламентарните сили начело на 91-вото ни правителство застана лидерът на партията мандатоносител ГЕРБ – Бойко Борисов. Парламентът избра премиера със 149 гласа „за“ и 85 „против“, като министър-председателят бе подкрепен от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт (ПФ) , АБВ и Български демократичен център (бивша ББЦ). Против гласуваха БСП, ДПС, „Атака“, както и двама депутати от ПФ – Слави Бинев и Велизар Енчев (сега независим).

Споразумение за управлението сключиха ГЕРБ и реформаторите, АБВ подписа с партията на Борисов отделен контракт за партньорство. Патриотите прочетоха декларация за подкрепа, завършваща с гръмкия лозунг „България над всичко“.   

Междувременно между съуправляващите партии хвърчаха искри относно назначенията на лидера на СДС Божидар Лукарски за икономически министър, за заместник военния министър Орхан Исмаилов от НПСД на Корман Исмаилов и други.

За разлика от Пеевски, който беше принуден да се оттегли от ДАНС след продължителните и до голяма степен организирани крясъци на вувузелите, бившият съдържател на чалга заведения Бинев разбра навреме, че е неприемлив за медийната и културната гилдии за председател на ресорната парламентарна комисия и сам подаде оставката си. Така като че ли скандалите предколедно затихнаха.

Сега в очакване на експертите от Германия защитниците на „Южен поток“ са категорични, че вярват на думите на канцлера Меркел по отношение на проекта: „Диалогът с Русия трябва да продължи, ЕС не се е отказал от "Южен поток"."

Защото Меркел е приятел на България. През октомври 2010-а Първанов в качеството си на президент й връчи орден „Стара планина“ за приноса й в развитието на българо-германските отношения, за изключително големите й заслуги за присъединяването ни към ЕС, както и за разрешаване на случая с българските медицински сестри в Либия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст