Г-н Димитров, как бихте оценили в политически аспект изминаващата 2014 година?
– Бих казал, че 2014-а бе година на "развръзката" на политическия сюжет, зададен от резултатите от предсрочните избори в предишната година. Прекратяването на мандата на 42-ото Народно събрание бе до голяма степен предопределено от вота на европейските избори, а резултатите от гласуването на 5 октомври предпоставиха сложно парламентарно мнозинство, което ще функционира в различни законодателни конфигурации. Политическата криза, започнала в началото на 2013 г., е преодоляна. Но причините за нея са все още "тук и сега". Принос към протичащата следкризисна нормализация има и умората. Едва ли ще се повтори в обозримо бъдеще серия от три национални гласувания в рамките на 16 месеца, предхождани впрочем от референдум, за който вече забравихме.
Кои бяха най-важните събития през годината?
– Събитието с най-голямо значение освен предсрочното гласуване е фалитът на КТБ. Съдебната фаза на този фалит ще е продължителна и с труден за прогнозиране изход по множеството дела, които ще се водят в страната и чужбина. В средносрочен план кризата в Украйна и агресивната политика на Руската федерация към "близката чужбина” може да се окажат решаващи за политическия и икономически дневен ред от проблеми, които ще трябва да решават управляващите сега.
Изненада ли Ви 2014-а в политически план?
– Като изненадващо за мен бих посочил попадането на седма и осма партия в парламента, както и светкавичната анексия на Крим. Безпроблемното протичане на операцията по "присъединяването" на Крим бе неочаквано дори за добрите познавачи и анализатори на руската политика. Гражданските протести не само в Украйна могат да отключат неочаквана поредица от събития. Краят им може да бъде кървава гражданска война в Сирия, перманентен хаос в Либия, връщане към авторитарно управление в Египет или към личен режим в Турция. В подобен контекст краят на протестната вълна у нас е съвсем европейски и демократичен.
На фона на финансовите и политическите сътресения у нас кои от важните неща останаха на заден план?
– Ако отлагането на очевидно неизбежни реформи можем да приравним към оставането на заден план, най-изоставена изглежда съдебната реформа. Тя освен всичко останало може да се окаже продължителна и съответно съпътствана с множество и политически, и конституционни предизвикателства.
Как оценявате досега работата на кабинета "Борисов 2" и ще успее ли той да запази стабилност, с оглед на крехката подкрепа, която стои зад него?
– Рано е за оценки. Нека изчакаме поне дежурните 100 дни, които обикновено "извикват” първите оценки. Докато не се появи политически проект за парламентарно мнозинство различно от действащото, то ще се съхрани в един или друг формат. Силата на това мнозинство е неговата безалтернативност.
Като политолог виждате ли вероятност за нови парламентарни избори заедно с местните или президентските избори през следващите две години?
– Местните избори имат главно локално значение и много трудно биха могли да послужат като повод за нови предсрочни избори. Не очаквам и президентските да бъдат "повод” за започване на изпреварваща кампания по предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Някакъв вариант на преструктуриране на мнозинството, макар и нищожно вероятен изглежда възможен. И в БСП има гласове за сътрудничество с ГЕРБ, и БДЦ е в очакваща позиция.
Преодоляхме ли политическата криза от изминалите две години, която бе белязана от националното недоволство?
– Малко вероятно е протестната вълна да се повтори в същия мащаб. Което не означава, че не трябва да очакваме множество локални протести, локални като общности и икономически сектори.
Димитър Димитров е социолог и политолог. Преподава дисциплини като политическо поведение, избори и избирателни системи, администриране, електорална социология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е дългогодишен член на ЦИК. Има над 25 наблюдателни мисии към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Участвал е при изготвянето на изборното законодателство през 1999-2000, 2003 и 2009 година. Специализира политическа система на САЩ в Американския университет във Вашингтон. Член е на Българската политологическа асоциация.
