Г-н Джамбазки, можете ли да направите съпоставка с какво око гледаше Европарламентът на кабинета "Орешарски" и днес на този на Борисов?
– Като цяло България не е в центъра на събитията, но споделям впечатленията си само от началото на мандата на Европейския парламент след изборите през май 2014 година. Основната причина за това е отговорността на българските представители в Европейския парламент (ЕП). Наблюденията ми са, че голямата част от тях сякаш губят връзка с България и с действителността в държавата. По тази причина не поставят и наболелите за българите проблеми. Други пък просто робуват на партийните повели на т.нар. европейски партии, а те не се интересуват много от нашите затруднения.
Що се отнася до двата кабинета – определено Борисов и екипът му са по-разпознаваеми и водят диалог. Не знам дали е вярно, но за кабинета "Орешарски" се създаде впечатление, че е в изолация.
Видяхме, че два месеца след формирането на кабинета Брюксел отпуши парите по замразените програми? Може ли да се каже, че това е нещо като механизъм за оказване на натиск, независимо дали става въпрос за България или друга страна?
– Спирането на финансирането по оперативните програми и други механизми за финансиране е резултат от установени или предполагаеми нарушения, неспазени препоръки, изтървани срокове и т.н., а вината за това е на изпълнителната власт. Вижда се, че когато ДПС участва във властта, България неминуемо има проблеми с процедурите и финансирането, а причината е ясна – злоупотребява се, и то в големи мащаби.
По отношение на усвояването на средствата по оперативните програми кабинетът "Орешарски", подкрепян от БСП, ДПС и "Атака", претърпя пълно фиаско. Истината е, че съюзът все още е разделен на богат Север и беден Юг. Разбира се, по-бедните държави или тези, които са по-опърничави, са натискани и по този начин. От друга страна, тези тъмни за нас практики са ни до болка познати, защото когато в България се смени властта, едни са фаворизирани, а други – наказвани. Това, разбира се, съвсем не е редно, но замразяването на програмите е наказание и форма на натиск.
Промени ли се отношението към Вас, след като първо влязохте в групата на консерваторите и реформистите, когато бяхте в коалиция с "България без цензура", но по-късно ВМРО я напусна и се съюзи с “Националния фронт за спасение на България”?
– Влизането в една или друга група в ЕП е резултат от личен и политически избор и е обвързано с идеите, които следва да се защитават тук. Изборът на групата на "Европейските консерватори и реформисти" (ЕКР) беше плод и на решението на ВМРО – Българско национално движение. Бяха проведени срещи и стигнахме до заключението, че програмата на ЕКР е най-близо до идеите, които защитаваме. В групата на консерваторите и реформистите не се коментират различните формати, в които ВМРО се яви на европейските и парламентарните избори. Тук има ясни правила за ненамеса във вътрешните работи на политическите партии, що се отнася до чисто национални въпроси.
ЕС упрекваше кабинета "Орешарски", че работи с подкрепата на "Атака". Когато лидерът на ЕНП Жозеф Дол дойде в София, препоръча на ГЕРБ да не разчита на Патриотичния фронт. Как гледат сега в Европарламента на подкрепата на патриотите за властта у нас?
– Това, че някой брюкселски чиновник или член на европейска политическа партия нещо е казал, не значи, че това е позиция на Европейската комисия или Европарламента. За съжаление много хора без реално значение се изказват по въпроси, които не разбират. По-лошото е, че в България широко се отразяват техните изказвания, без да се държи сметка кой и какво точно представляват. Упреците срещу Орешарски за "Атака" бяха продиктувани от минали изпълнения и изказвания на партията. След като се видя, че говореното не съответства на действията им в Народното събрание и в кабинета "Орешарски", нещата се уталожиха просто защото нямаше дейност, която да бъде критикувана.
Що се отнася до Жозеф Дол, все още не разбирам той в какво качество дава оценки. Това, че е председател на европейска партия, не го прави нито по-умен, нито по-старши по ранг, та да се разпорежда в България. Своето мнение Дол може да запази за себе си и съпартийците си. За нас от Патриотичния фронт – НФСБ и ВМРО, то няма никакво значение.
Г-н Жозеф Дол не е човекът, който ще определя политиката в България и кой и как да участва в Народното събрание. Бих задал въпроса ще иде ли г-н Дол да врачува и да дава акъл в Германия или Великобритания с този език и с тези думи, които изрече тук. Отговорът е "Не". Ако го направи, собствените му съпартийци ще го изгонят с камъни. На лидера на ЕНП бих препоръчал да разбере, че България не е някаква губерния, в която да идват хора като него и да се разпореждат.
Никой в ЕП не се занимава с подкрепата на Патриотичния фронт за настоящото управление, а по-скоро има задоволство, че се състави правителство.
Имаше един период, когато лично Вие бяхте много близък с Николай Бареков. Какви бяха истинските причини за раздялата с него и от позицията на изминалото време смятате ли, че избрахте верния ход?
– Не съм бил много близък с г-н Бареков. Ние участвахме заедно на изборите за ЕП и постигнахме много добър резултат. Мисля, че в тогавашната ситуация ходът беше верен. Още повече че поетите ангажименти тогава към избирателите бяха сериозни. Онова, което съм лансирал тогава – като идеи, продължава да бъде актуално и сега. Коалицията с "България без цензура” се развали, по-точно ние от ВМРО я напуснахме, тъй като при разговори с "Националния фронт за спасение на България" беше достигната идеята за създаване на обединение на патриотичните партии. Помните, че г-н Валери Симеонов отправи покана към нас за консолидация на патриотичните формации, нещо, което и тогава, и сега е желано в обществото. Отделно от това натежаха и други фактори – ВМРО влезе в коалиция с "България без цензура" като равноправен партньор, но у нас и нашите членове се наложи усещането, че сме считани като функция и не можехме да допуснем това.
Бареков подхвърли идеята за създаване на опозиционен блок между ББЦ и ПФ за местните избори. Възможен ли е такъв сценарий?
– Всеки може всичко да предлага, но такава идея не е обсъждана.
Може ли да поясните, защо в крайна сметка предпочетохте да останете евродепутат, а не народен представител в българския парламент?
– Изборът беше труден. Във ВМРО решенията се вземат след дебат и консенсус. Надделя становището, че Патриотичният фронт трябва да запази своето представителство в Европарламента. Има задачи и ангажименти, които трябва да се изпълняват.
Каква оценка давате на правителството досега?
– Може много повече. В някои сфери има лека инертност и това не бива да се превръща в практика. В определени сфери вече има раздвижване и започват промени. Задачата на правителството е отстраняването на ДПС от властта.
Преди изборите Патриотичният фронт искаше ДПС да остане извън управлението на страната. На пръв поглед това се случи, но напоследък като че ли има известно затопляне на отношенията между ГЕРБ и ДПС. Поне ако се съди по това, че хората на Местан на два пъти подкрепиха ГЕРБ при гласуването на спорните пенсионноосигурителни промени и при запазването на плоския данък. Ако това продължи, каква реакция да очакваме от Вашата формация?
– Тестът, на който трябва да издържи ГЕРБ, за да има стабилно управление, е да изолира и отстрани ДПС от властта, където Доган и компания са се окопали. Това, че в пленарната зала те подкрепят някои политики, показва, че Местан очевидно се мъчи да флиртува. От друга страна, напоследък той е доста по-рязък и непремерен в изявите си, което показва нервност. А тя може да идва само от това, че първите сигнали и симптоми на изолацията и отстраняване на политическите му назначения в изпълнителната власт са вече факт. Нервността на ДПС и опитите да се вклинят в управлението, флиртувайки с ГЕРБ, доказват, че за първи път те се чувстват застрашени. Истината е, че България има нужда ДПС да си почине от властта, защото системно преяждаше и злоупотребяваше с нея. Разбира се, времето ще покаже. Ако Патриотичният фронт установи, че ДПС се протежира от настоящото управление, ние нямаме място в него. Засега сигналите са, че Движението изпада във все по-голяма изолация, както и трябва да бъде.
Мислите ли, че управляващата коалиция е в състояние да изкара мандата си и къде са слабите й места?
– Всяко правителство работи с идеята да управлява цял мандат. Ако се придържа към коалиционното споразумение и поетите ангажименти, няма проблем този кабинет да довърши мандата си. Слабо място ще е да се отклони от поетите ангажименти. Това ще доведе до турбуленция и загуба на парламентарна подкрепа.
Г-н Джамбазки, смятате ли, че настоящото мнозинство наистина би допринесло сериозно за развитието на страната и с какво?
– Зависи докъде ще изпълняват поетите ангажименти. Ясно е, че трябват крупни промени, има и належащи проблеми за решаване, които не търпят отлагане. Има въпроси, които се нуждаят от цялостна концепция, от същностни промени като например здравеопазването. Там положението е плачевно, трябват промени, трябват механизми за контрол и преразпределение, трябват инвестиции в човешкия фактор, защото скоро ще останем без специалисти – лекари, фелдшери, лаборанти. Другото нещо е подобряването на икономическата среда. Следва да се търсят такива решения, които да поощряват и подпомагат малката частна инициатива, малките и средните предприятия, които да осигурят заетост, производство и добавена стойност в икономиката. Това може да стане чрез програми, по-леки и гъвкави административни и данъчни норми. Но не може да стане за ден или за месец. От друга страна, нелегалните имигранти и циганската престъпност са проблеми, които искат спешни мерки и бързи действия. Общо взето, правителството ще трябва да балансира между краткосрочните и дългосрочните проблеми. Това не е лесно.
И четирите формации, подписали коалиционното споразумение, заявяват, че това са най-важните приоритети за страната, които в същото време залягат и в техните програми. Не е ли време обаче подобен документ или доктрина да бъде детайлно разработена и да се изпълнява в дългосрочен аспект от всички правителства?
– Наистина е така и преди повече от десет години ВМРО създаде национална доктрина. За съжаление политическото ни съвремие е такова, че частно-партийните интереси все още доминират. От друга страна, фактът, че след дълги преговори се постигна настоящият баланс и управление, доказва, че такава доктрина може да бъде приета. Или поне най-сетне може да започне нейното обсъждане. Допреди година това беше невъзможно.
Ангел Джамбазки е български евродепутат, избран от листата на коалиция "България без цензура", ВМРО-БНД, ЗНС и "Гергьовден". Той е заместник-председател на ВМРО и член на групата на Европейски консерватори и реформисти.
Заместник-председател е на делегацията в Съвместния парламентарен комитет на ЕС с Бившата югославска република Македония. Постоянен член е и на Комисията по култура и образование в Европейския парламент. От 2007 до 2014 г. бе общински съветник в Столичния общински съвет.
