Какво ще се случи, ако в Комисията за конфликт на интереси (КПУКИ) бъде подаден сигнал, че кмет, министър, премиер или дори президент се е облажил от властта в нарушение на закона и благоприличието? Ако сигналът не е анонимен, ще започне проверка. Която обикновено трае месеци – събират се документи, викат съответния управленец за обяснения и накрая комисията излиза с някакво решение, за да се каже дали наистина е налице конфликт на интереси, или не. В случая сме далече от коректния отговор на въпроса защо решенията, с които се установяват далаверите на елита, се броят на пръсти и защо почти няма "големи риби" сред санкционираните. Така или иначе, положението е такова, каквото е: имаме калпав закон, вследствие на него – зле работеща комисия, и като за капак – пълна безнаказаност.
Тук думата ни е за друго – за сроковете. В момента комисията е длъжна да се произнесе по всеки сигнал в срок от два месеца. Но ако го пропусне, от това няма да има фатални последици. Даже ако са произнесени месец или два след този срок, решенията на комисията ще са напълно валидни. Сега обаче двама депутати от Реформаторския блок – Мартин Димитров и Петър Славов, предлагат нещо друго: срокът за произнасяне на КПУКИ да бъде увеличен от 2 на 6 месеца от подаването на сигнала. И да бъде изрично записано, че този срок е "преклузивен".
Очевидно идеята е била да се подчертае, че срокът е задължителен, а целта – да се дисциплинира комисията, за да заработи по-бързо. "Преклузивен" обаче на прост език означава друго: това е срок, който погасява самото право. С други думи, ако комисията не се произнесе овреме, след изтичането на тези шест месеца тя просто ще загуби правото да накаже съответния управленец, независимо дали той е бил реално в конфликт на интереси – производството срещу него просто ще трябва да се прекрати. Постановяване на решение извън тези срокове няма да се допуска, пише и в предложението на вносителите.
На още по-прост език това значи, че ако комисията реши да се пази от "излишни" скандали, тя ще може просто да замотае сигнала, докато изтекат цитираните срокове. А после ще се оправдае, че не е успяла по обективни причини да събере доказателствата – дори и при очеваден конфликт на интереси. Има и друг вариант – да пусне решението малко преди изтичането на този "преклузивен срок" – съответно уличеният в далавера управник ще тръгне да обжалва пред ВАС и ако се окаже, че волно или неволно по време на производството е допуснато процедурно нарушение, преписката ще се върне в КПУКИ. Само че там пак безславно ще трябва да я прекратят, защото същият този "преклузивен срок" отдавна ще е изтекъл – дори още преди ВАС да е насрочил делото по жалбата срещу решението.
Няма гаранции, че това няма да се случи. А ако се случи въпреки наличието на доказан конфликт на интереси, споменатата "преклузия" ще се превърне в една необявена амнистия, в помилване или както щете го наречете. Но резултатът ще е един – дори и да се е облажил от властта, управникът ще си остане ненаказан.
Освен това в самото предложение на Димитров и Славов никъде не е записано какво трябва да се направи, ако в комисията вече има "висящи" производства, надхвърлили този срок. Те по досегашния ред ли ще се разглеждат, или направо ще се прекратяват?
Тепърва двамата вносители ще обясняват аргументите си за предложението. Тепърва ще ги питат и за другата промяна, която предлагат: комисията въобще да не може да образува проверка по сигнал, ако от нарушението са изтекли повече от четири години и тя не е реагирала. Като причина за въвеждането на този срок се изтъква нуждата да се предпазят хората на властови позиции от политически "лов на вещици" и от неоправдани репресии без никаква давност. Според мотивите към предложението срокът е съобразен с практиката на Върховния административен съд, пред който се обжалват решенията на комисията. А фактът, че този срок поразително съвпада с продължителността на един парламентарен мандат, явно е само случайно съвпадение.
И за да приключим с този внесен в Народното събрание законопроект, да добавим, че Димитров и Славов въвеждат и дефиниция що е то "лице на публична длъжност". Да уточним, че законът прави почти пълен каталог на всички държавни, общински, съдебни и каквито още се сетите органи, плюс техните администрации, изброени подробно в общо 25 точки. Към които сега се добавят и кметските наместници, заместниците на шефовете в съдебната система и други, пропуснати към момента категории висши управленски кадри. Та депутатите определят лицето на публична длъжност като "физическо лице, заемащо или заемало някоя от изброените в закона длъжности към момента на сочения конфликт на интереси".
Дефиницията, която се дава, обаче буди недоумение. Защото задава следния въпрос: след като "лице, заемащо публична длъжност" според определението на Димитров и Славов е лице на определен пост към момента на конфликт на интереси, това значи ли също, че е задължително да си "в конфликт", за да заемеш публична длъжност?! Или пък че лицата, за които не се сочи, че са в конфликт на интереси, не заемат публична длъжност?
Можеше да го възприемем просто като смешен словесен каламбур, ако все пак не ставаше дума за закон. При това закон, който на всичко отгоре от Европа сочат като ключов и държат под око приложението му – особено след скандала с тефтерчетата на Филип Златанов.
В последния мониторингов доклад евроавторите му черно на бяло ни написаха какво се иска от България: законодателни промени, които да подпомогнат установяването и наказването на незаконното облагодетелстване на елита и издигането на кандидатури за попълването на състава на КПУКИ – това е, което трябва да направи парламентът спешно, за да не буксува работата на този орган. "Принудителната оставка на бившия председател след уличаването му в търговия с влияние предполага относително спешната нужда комисията отново да стъпи на здрава основа. Тези решения, които обаче не бяха взети през цялата 2014 г., влизат в правомощията на Народното събрание. И поради забавянето им има опасност да нарасне впечатлението, че решенията, при които водещи трябва да бъдат съображенията от етичен характер, се вземат на политическа основа", пише в доклада.
Вместо това обаче ни се предлагат промени, с които се вкарват кметските наместници в кръга на "публичните фигури". И се обещава преклузия за търсенето на отговорност…
