Върховният административен съд (ВАС) да каже правилно ли е решението на тричленния му състав, с което беше отхвърлена жалбата на акционерите в Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза й. С този извънреден процесуален ход адвокатите на жалбоподателите ще опитат да спрат репресивната машина, довела една от най-големите ни финансови институции до фалит – според мнозина висококвалифицирани юристи, обезпечаван методично с демонстративен отказ от правосъдие.
Поредният опит за вкарване на процеса в законови релси идва след отказа на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев да организира по искане на адвокатите на "Бромак" ЕООД публичен и открит случаен избор на съдията докладчик и на останалите четирима съдии от петчленния касационен състав, пред който делото ще бъде разгледано на втора инстанция. Колев подмина искането с думите, че няма повод да се съмнява в случайното разпределение на делото.
Искането за тълкувателно решение при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се основава на Закона за съдебната власт. Ако бъде образувано тълкувателно дело, то трябва да бъде разгледано от общото събрание на ВАС. Съдът обаче не може да бъде сезиран директно от жалбоподателите. Това могат да направят тесен кръг лица – неговият председател, председателят на Върховния касационен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет. Затова до всеки от тях е изпратено отделно писмо с идентични искания и мотиви.
В искането за тълкуване са формулирани два въпроса, на които съдиите от ВАС да дадат ясен отговор. Първият е: "Какъв е кръгът на лицата, които имат правен интерес, на основание чл.151, ал.3 от Закона за кредитните инсттитуции, да обжалват пред ВАС решението на управителния съвет на БНБ, с което се отнема лицензът на банка за извършване на банкова дейност, когато банката е поставена под специален надзор и са назначени квестори?" А вторият въпрос е: "Конкретно, имат ли правен интерес по чл.151, ал.3 от Закона за кредитните институции акционерите и отстранените от длъжност по време на специалния надзор изпълнителни директори на банка, поставена под специален надзор, да оспорват пред ВАС законосъобразността на решението на управителния съвет на БНБ, с което се отнема лицензът на банката за извършване на банкова дейност?"
Искането за постановяване на тълкувателно решение може и да не е в тон с голямото бързане да бъде приключено делото за лиценза, но е абсолютно навременно. Евентуално образуване на тълкувателно производство няма да забави много основния процес, тъй като законът предвижда тримесечен срок за приемане на тълкувателното решение, който тече от постъпването на искането. В рамките на този срок основното дело трябва да бъде спряно.
Производството по тълкуване е и с далеч по-голяма публичност и представителност от съдебното, тъй като в него могат да участват главният прокурор или определен от него заместник, министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър, председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета. Председателят на ВАС може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана.
Адвокатите на акционерите правят връзка и с отхвърленото им искане за публичност при избора на хората в петчленния състав. Те посочват, че ако общото събрание от всички съдии във ВАС постанови тълкувателно решение, което да даде отговор на поставените от тях въпроси, вече няма да има проблем с разпределението на делото. Всеки един съдия ще е длъжен да се съобрази с това тълкувателно решение и ще отпаднат както необходимостта от публичност на разпределението, така и съмненията при прилагането на случайния подбор.
По закон тълкувателните решения са задължителни за всички власти – съдебната, изпълнителната, органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Отсега е ясно, че лицата, оправомощени официално да поискат от ВАС тълкувателно решение, няма да реагират еднакво. Въпросът е кой от тях ще застане срещу течението, за да защити закона и правовия ред в държавата. Най-малко вероятно е искането да бъде уважено от председателя на ВАС Георги Колев и от главния прокурор Сотир Цацаров. С оглед на призивите да се бърза, които отправиха премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов, може да се предположи, че министърът на правосъдието Христо Иванов няма да им троши хатъра, тъй като е член на кабинета. От новоизбрания председател на Върховния касационен съд Лозан Панов също не може да се очаква активност по въпроса – освен че идва именно от ВАС, има много основания да се смята, че издигналите го на поста са ангажирани изцяло с удара срещу КТБ. Остават омбудсманът Константин Пенчев, който направи неколкократно критични изказвания срещу съсипването на банката, и председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова.
Макар че актът на тези лица е личен, той би трябвало всъщност да изразява становищата на оглавяваните от тях институции. Което би позволило отношението им по отправеното до тях искане да е еднолично и субективно. Доколко всеки един ще се съобрази с този принцип и ще се допита до колегията, към която принадлежи, обаче е въпрос на управленска култура и зависимости. От чисто правна гледна точка всеки би могъл формално да приложи подход, подобен на този, който прилага досега съдът. Както тричленният състав на ВАС прекрати делото за лиценза с мотив, че липсва правен интерес у жалбоподателите, така оправомощените да искат тълкуване могат да откажат да го направят с аргумента, че не е налице противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона.
Факт е, че практика почти няма, но причината за това е, че подобни банкови сривове не се случват всяка година. Сериозните последици от подобни трусове обаче налагат бързи мерки във всички насоки – както по отношение на банковото законодателство и на банковия надзор, така и по неговото тълкуване. Искането на адвокатите е придружено от актовете, въз основа на които те обосновават наличието на неправилна и противоречива практика по тълкуването и прилагането на закона. Приложени са шест определения на ВАС по случая "Капиталбанк" АД, решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Капиталбанк" АД срещу България", три решения на управителния съвет на БНБ по специалния надзор на КТБ, определението на ВАС за прекратяване на делото за лиценза и справка за делата, образувани във ВАС по жалби на акционери, облигационери и изпълнителни директори срещу решението на БНБ за отнемането му.
И, разбира се, адвокатите се позовават на обстоятелството, че освен неправилна практиката на ВАС по тълкуване на въпроса за наличието на правен интерес у жалбоподателите е противоречива дори в рамките на постановеното от един и същи съдебен състав. Става въпрос за тричленния състав, прекратил делото за лиценза, в който гласовете се разделиха два срещу един. Иван Раденков и Таня Вачева срещу Соня Янкулова, чието особено мнение е на практика обратно на тяхното. Факт, който по други дела би могъл да не е толкова значим, но по делото "КТБ" е в тон с призива на жалбоподателите: "Сега на ход са българските институции, отговорни за съдебната реформа!"
