Юридически лица ще плащат до 1 млн. лв. санкция в полза на държавата, ако са се облагодетелствали или дори само ако е било възможно да се облагодетелстват от престъпление. Това е основната идея в проекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който предлага Министерството на правосъдието. Тя обаче съвсем не е нова. Защото същият този законопроект, със съвсем козметични разлики, бе внесен за гласуване в Народното събрание през ноември 2013 година. Но тогава не видя бял свят.
Законопроектът предвижда санкцията и конфискацията на всички преки и непреки облаги от извършеното престъпление да се налагат на юридически лица, чиито управители, представители или служители са извършили точно определени престъпления: рекет, трафик на хора, незаконна търговия с археологически находки, укриване на данъци, всички престъпления, извършени от организирани престъпни групи и други. А другата предпоставка е от тези престъпни действия да е настъпила облага – независимо дали е материална, или нематериална. Независимо и дали е реално получена, или е била само възможна.
Държавата може да налага такива санкции още от 2005 година. Но дълго време фигурираше само на хартия – дълги години този текст в закона изобщо не се прилагаше. А когато през 2010-2011 г. прокуратурата в Русе за първи път предложи да бъде наложена такава санкция, се оказа, че всъщност никой не знае дори кой съд трябва да гледа това дело. Последваха близо две години на лашкане и спорове между ВКС и ВАС, докато делото най-сетне започна. И приключи набързо с влязло в сила решение, с което на юридическото лице, чийто собственик бе осъден за укриване на данъци, бе наложена имуществена санкция от 177 000 лв. – на толкова възлизаше размерът на укрития данък.
Впоследствие, с поправка в ЗАНН, подсъдността по него бе окончателно уредена. Бе записано черно на бяло, че тези дела ще се гледат в административните съдилища. В момента в страната вече са приключили няколко десетки такива производства, наложени са санкции. Образувани са и множество дела, но засега все още висящи. Затова е твърде странно защо точно когато законът най-сетне проработи и проблемите около прилагането му като че ли се уредиха, се появиха внезапните напъни той да бъде изменян – при това с впечатляваща последователност поддържани вече от две поредни правителства.
Предлага се тези дела вече да не се разглеждат от административните съдилища, а от окръжен и от апелативен – като касационна инстанция. Защо трябва да се разбива един вече смазан механизъм – не се обяснява. Но се цитира препоръка в доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която изисква "ясни правила относно компетентния съд по делата срещу юридическите лица".
Смяната на подсъдността при разглеждането на такива дела обаче е направо бял кахър на фона на останалите промени, които буквално "обръщат" философията на този закон. Достатъчен пример е, че според чл.83 "е" на сега действащия ЗАНН, санкциите се налагат след влизане в сила на присъдата за самото престъпление. Докато в предложението за изменение на ЗАНН конфискацията и глобите ще влизат в действие без значение на каква съдебна фаза се намира наказателното производство. А ако подсъдимият евентуално бъде оправдан, се предвижда отделна процедура по възобновяване на производството пред съответния апелативен съд.
Но и това няма да е краят, защото едва след като възобновеното производство приключи, евентуално с отказ да се наложи санкция на юридическото лице, ще се решава дали и как държавата ще връща това, което вече е прибрала – доброволно ли ще го направи, или ще се налага още да я съдят. По-вероятно ще става по втория начин.
Не е без значение и как ще става самото налагане на санкцията. Предвижда се съдът, който ще я налага, да преценява самостоятелно получило ли е юридическото лице облага, има ли и каква е връзката на извършителя на престъплението и дружеството, от една страна, и, от друга – връзката между престъплението и облагата, плюс нейния размер. В хода на изясняването на тези въпроси съдът ще събира доказателства и ще "може да установява нови фактически положения". Само че всичко това са въпроси, които ще се дискутират и в наказателното производство, което на всичко отгоре може да приключи далеч след конфискацията и след събирането на санкцията. И е напълно възможно наказателният съд да установи други фактически положения, друг размер на облагата или дори да оправдае подсъдимия далеч след като е санкциониран и си е платил. Ами тогава?
Всичките тези въпроси ги зададохме в "Параграф 22" още първия път, когато този законопроект беше внесен – през 2013 година. Но отговор не получихме. А не смятаме, че са маловажни. Защото само си представете как би могло да оцелее което и да било търговско дружество, върху чието имущество се наложат възбрани, сметките му са запорирани и на всичко отгоре е "санкционирано" с до 1 млн. лв. и те вече се събират принудително чрез публична продан. И колко ще струва на държавата, ако собственикът му или управителят му от обвиняем внезапно се превърне в оправдан – една напълно реална хипотеза за нашата държава. Кой ще плаща после масрафа за разсипания бизнес, за незаконното обвинение и за незаконната санкция на този човек? При това заедно с лихвите и разноските. Можете да си отговорите и сами.
Всъщност целта на промените в ЗАНН е изложена ясно в мотивите към законопроекта. Най-общо казано, идеята е да се удари престъпността не само със силата на наказателния закон, но и икономически, като се даде на държавата възможност по-бързо да слага ръка върху незаконните облаги. Логиката е същата и при Закона за конфискация на имущество, придобито от престъпления от физически лица.
Бедата обаче е там, че така написано, това предложение за промени в ЗАНН може да доведе до доста плачевен резултат. Почти сигурно е, че ще се наложи да бъде искано тълкуване от Върховния касационен съд заради норми с неясен смисъл, а това ще доведе до блокиране на този вид производства за дълъг период от време. Освен това е напълно предвидимо, че новият закон ще роди разнопосочна практика по приложението на тази част от ЗАНН във всичките апелативни съдилища, които ще станат последна инстанция при решаването на тези казуси. И за капак идат обезщетенията при евентуално оправдаване на подсъдимите, които ще се изплащат от бюджета.
Никак не е сигурно, че държавата или гражданите й ще спечелят, ако се случи това. Освен най-вероятно точно определени граждани.
