Силно притеснен от самолетните неволи на премиера и под впечатлението на извънредните новинарски емисии по темата, тази нощ сънувах кошмар.
В него, както и в реалния живот, Бойко Борисов излетя с правителствения "Фалкон" за Брюксел, но внезапно се появи технически проблем. Машината трябваше спешно да се приземи обратно в София, но се появи пречка. Оказа се, в кошмара де, че на смяна в контролната кула е назначеният миналата седмица в РВД съпруг на Цецка Цачева – Румен Данговски. За назначението "БАНКЕРЪ" писа в последния си брой.
Та в кошмара се оказа, че всички диспечери ги е тръшнал грипа и се наложи да извикат спътника в живота на шефката на парламента. Добре, ама човекът казва, не разбирам много от самолети, преди се грижех за гробищата в Плевен. Нищо, викат му, сядай, пък дано не се наложи да се върнеш към старата си специалност.
В самолета премиерът, както обикновено поема нещата в свои ръце и отива при пилотите. Дайте ми кулата, казва Борисов. Като чува кой ще насочва Фалкона, едва не му призлява и нарежда на Данговски да извика някой друг. Ами всички са болни, смутено отговаря съпругът на Цачева и плахо предлага да извика някой друг.
"Кой е там", строго пита премиерът. "Аз съм Йоана, дъщерята на Веско Маринов", отговаря му глас от диспечерното. "Разбираш ли от самолети?", интересува се Борисов, а от кулата чува отговор: "Не, но мога да извикам татко да изпее едно "Горчиво вино" за успокоение", изчуруликва тя.
В самолета на премиера още повече му прилошава, нарежда незабавно уволнение на цялото РВД, и сяда на пилотското място, за да приземи сам повредената машина, без помощта на диспечери. Тук някъде се събуждам плувнал в пот и притеснен за съдбата на държавата.
Включвам телевизора, за да се успокоя, че всичко това е било само кошмар и виждам Бойко Борисов да дава изявление в Брюксел. "Сега спасихме кожите някак, но си остават изводите", казва той по повод на инцидента. Става ясно, че късно през нощта все пак премиерът е успял да стигне до Брюксел с резервния правителствен самолет.
Сядам, вече по-спокоен, да си изпия кафето и ми попада една от книжките на Уди Алън. Казва се "Ако импресионистите бяха зъболекари". Мисля си, ако стария Уди бе си направил труда да посети България, можеше да напише и други остроумни разкази. Например, "Ако естрадните певци бяха авиодиспечери" или нещо подобно.
