В нощта, когато половината свят следеше притеснен хода на преговорите в Минск между канцлера Меркел и президентите Путин, Порошенко и Оланд, окончателно ми се изясни представата на българските телевизии за българина. Според обществената телевизия и трите големи частни той е прилично напълнял, със шкембе, миролюбив (по определението на премиера Бойко Борисов), обичащ кротко да седи пред синия екран и докато попийва ракийка и замезва с туршия, да се вживява в перипетиите на любимия си турски телевизионен сериал. А духовните му стремления и патриотичен дух намират израз в проследяването на дългомесечните издания на чуждоземни шоу формати от сорта на "Х-фактор" и "България търси таланти", по време на които със сълзи на очи вика досущ като лирическия герой на поета-революционер Христо Ботев : "Какви е чада раждала, ражда и сега българска майка юнашка!" И всичко това се изчислява в рейтинги и се преобразува в първи места по гледаемост и постъпления от реклама.
Оказа се, че в Минск на 11 февруари са били командировани над 500 журналисти от цял свят – с очевидната цел да не изпускат нищо от случващото се на масата за преговори и около нея. Защото и те, и шефовете им са били абсолютно наясно за какво става дума и за опасността военните действия да подпалят цяла Европа. Дали ръководствата на българските телевизии са изпратили свои репортери в столицата на Беларус, за да ни държат в течение на разговорите? По-скоро не. Във всеки случай дори т. нар. обществена телевизия не излезе и за секунда от програмната си схема, за да ни направи очевидци на нещо, което се отнася до общия ни живот тук, на Земята.
Е, имаше и изключение – по една от частните телевизии направиха вълнуващо директно включване от "Летище София", за да ни известят в детайли за аварийното кацане на "Фалкон"-а на премиера Бойко Борисов. Репортаж, изпъстрен с различни гледни точки, разкриващи драматизма на случилото се. Останалите също гледаха да не изостанат и яхнаха информационния поток, струящ от летището, през залата за пресконференции с участието на владеещия положението министър на транспорта Ивайло Московски, от включванията на експерти от Отряд 28 и прочие. Слава Богу, инцидентът приключи с хепиенд. Разбира се, да не дава Господ да му се случва на човек това, което е изпитал министър- председателят, летейки над София до изчерпване на горивото в самолета. Но съпоставена с драматизма на ставащото се в Минск, случката стоеше малко второстепенна.
Същите тези телевизии изпратиха на мига свои журналисти в Париж, когато стана кървавият инцидент в редакцията на списанието "Шарли Ебдо". И постъпиха съвсем правилно. Минск, естествено, не е Париж, но поне за миг да бяха прекъснали предаванията си с извънредно включване и пресни новини от срещата на лидерите от " нормандската четворка".
Да ме извиняват електронните ни медии, но поведението им често е естрадно. Такова усещане оставиха и репортажите им от мястото на инцидента с премиерския "Фалкон". Но, какво да се прави? Журналистиката у нас от дълги години върви след победителите и не вижда никакъв смисъл от излишни напъни за поне лекичко повдигане на "завесата". Каквото има да се види и да се разбере за Украйна, очевидно ще кажат самите победители. Всичко друго си е един гол рейтинг.
