Вече цяла седмица темата за новия правителствен заем от 16 млрд. лв. измести всичко останало от дневния ред на обществото. Вече сигурно и първокласниците са чули за параметрите на емисията и всички "за " и "против" поемането на нов външен дълг.
А обикновено с подобна тематика се занимават само шепа експерти и рядко се стига до голям медиен шум при разглеждането на подобни законопроекти. Сега обаче, на практика всички политици и запознати и незапознати с темата, коментират охотно.
Защо се получи така?
Основната причина, както и при скандала с пенсионните фондове, очевидно са действията на Министерството на финансите, което отново подходи към темата като слон в стъкларски магазин. Законопроектът бе внесен в последната секунда, а договорът от 150 страници бе предоставен на депутатите часове преди евентуалното гласуване.
Опозицията, най-вече в лицето на БСП видя в гафа на финансовото ведомство своя шанс и разбира се, веднага раздуха темата за "секретния заем" до небивали размери. ДПС също се обяви против. Но, на опозицията това и е работата и е нормално да търси максимални политически дивиденти от ситуацията.
По-интересният въпрос е защо коалиционните партньори на ГЕРБ отново бяха като ударени от гръм от ясно небе и се чудеха как да се оправдават за новия заем, за който някои от тях не бяха и чували. Дори Реформаторите, които по принцип подкрепят заема и параметрите му, признаха, че комуникацията с Министерството на финансите не е дотам добра.
Логично, още по-гневни бяха от Патриотичния фронт и АБВ, които категорично обявиха, че няма да подкрепят подобен ход, поне не и преди да са видели за какво става дума. Оказа се, че Горанов ги е запознал с материята за 16 минути или както сполучливо се изрази Велизар Енчев, отделил е на всеки милиард по минута.
И, разбира се, поредният скандал в управляващата коалиция вече е факт, а премиерът Борисов в типичния си стил се разсърди и дори "заплаши" да подаде оставка.
В крайно сметка, решението днес бе отложено за идната сряда и очевидно тепърва предстоят поредните пазарлъци и убеждаване на коалиционните партньори в нуждата от новия заем. А всичко можеше да бъде толкова по-лесно, ако навреме финансовото министерство беше обяснило за какво става дума, как и откъде ще вземем въпросните пари и защо са толкова необходими.
Вместо това, сега политиците един друг се заливат с обвинения за некомпетентност, финансова неграмотност и дори в липса на умения по смятане. Защо ли ми се струва, че не беше трудно да си спестим всички тези (фис)кални номера, на които ставаме свидетели напоследък.













