"Качеството и независимостта на съдебната система остават предизвикателство. Според информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2015 г. усещането за независимост на правосъдието в България продължи да намалява. България вече споделя с една друга държава членка най-ниското място в ЕС по този показател. За периода 2014-2015 г. България се нарежда на 126-о място от общо 144 държави по независимост на съдебната власт, на 124-о място по ефективност на нормативната уредба за уреждане на спорове и за оспорване на нормативни разпоредби и на 110-о място по защита на правата на собственост…".
Цитатът е от работен документ на Европейската комисия, публикуван на 26 февруари тази година. Към него препраща третото поред "информационно табло" за 2015 г., с което ЕК изследва и представя независимостта, ефективността и качеството на правораздаването във всички държави членки.
Суровостта на статистиката не може да бъде смекчена от обичайната куртоазна дипломатичност на еврочиновниците. Данните са смазващи и нанасят поредните шамари по управлението на държавата и по висшето ръководство на съдебната власт у нас. Защото каквото и да говорят политиците, фактът, че България е на дъното на класациите по независимост на съдебната си власт, е достатъчно красноречив. А още по-лоша атестация е констатираната от Брюксел тенденция за влошаване на положението у нас, която пък пряко води до отлив на инвеститори. И излага на риск европейските пари, на които държавата разчита, за да върже бюджета си.
От набора от документи, публикувани официално от Брюксел, за пореден път става очевидно, че европейските експерти са напълно наясно с основните проблеми в правосъдието ни: политическа намеса и натиск върху управлението на съдебната власт, недостигащи средства за издръжката й, неефективно разпределение на публичните средства за система, която има все по-очевадна нужда от вътрешно преструктуриране. Все неща, които предъвкваме без резултат вече 20 години. Затова и няма основание за особено големи илюзии, че както политиците, така и върхушката на съдебната номенклатура у нас ще се стреснат и ще заработят поновому веднага след като прочетат поредните купчини документи от Брюксел. Просто ще се замотаят в обичайните глупави оправдания, ще се снишат за мъничко и после ще си я подкарат, както си знаят – така е било, очевидно така и ще бъде. След което догодина току-виж "независимата" ни съдебна власт се окаже на 145-о място от 144 възможни…
Любопитен за читателите обаче вероятно ще бъде фактът, че всъщност има една област, в която се оказва, че България е безспорен първенец в целия ЕС: според същото това "правосъдно" информационно табло за 2015 г., точно нашата държава се е оказала най-ларж към съдебните си власти и през 2010 г. е отпуснала най-голям процент от брутния си вътрешен продукт за структурите на правосъдието. Впоследствие този процент от БВП леко спада, но държавата ни продължава да е в челната четворка по този показател, заедно със Словакия, Великобритания и Полша.
Бедата обаче е там, че въпросният БВП, чрез който се измерва всъщност производителността на икономиката за година, у нас е просто твърде нисък. И това, което произвежда икономиката, просто не стига, за да покрие всички харчове на държавата – за съдебната власт, после за здравеопазване, образование, социални помощи и прочие "грижи", които се плащат с публични средства. Затова, въпреки факта, че като процент от БВП България заделя най-много за правосъдие – между 0.6 и 0.7% годишно, в номинално изражение бюджетът на съдебната ни власт е най-нисък – според информационното табло на ЕС за 2015 г. България е на опашката по количеството средства, заделени за правосъдие. Разхвърляна върху човек от населението, издръжката на Темида "струва" на един жител на Люксембург по 140 евро годишно, докато за един нашенец сметките на българското правосъдие възлизат на по-малко от 20 евро годишно.
Няма как обаче да е другояче при неработеща икономика. Точно това съотношение пояснява и защо е абсолютно нелогично заплатите не само в съдебната власт, но и във всички останали публични сфери, да бъдат повишавани. Освен ако държавата не рискува да отвори печатница за пари или да тегли още заеми. И с това еврочиновниците са напълно наясно. Затова и подсказват какво може да се свърши "с подръчни средства" и веднага.
Така например в доклада се отчита, че бързината и ефикасността на съдебната система се подобряват и решаването на отделните дела става все по-бързо. Но сочат едно изключение, при това твърде важно: гражданските и търговските дела, които "са особено важни от икономическа гледна точка" . Точно при тях впрочем гръмнаха най-тежките и "гнили" скандали през последната година.
Делата за несъстоятелност на търговските дружества у нас според евроекспертите се влачат в безобразни срокове – средно по три години. Затова и реформирането на мудното съдебно производство по несъстоятелност е от ключово значение за икономиката в държавата. И е крайно наложително – това е препоръка, за изпълнението на която в Брюксел очевидно ще се държи.
Освен това от информационното табло ясно се вижда, че България е сред държавите с най-голям брой съдии на глава от населението – над 30 на 100 000 души и същевременно с твърде малък брой постъпващи за разглеждане в първа инстанция дела. Което подсказва, че системата има нужда от здраво вътрешно преструктуриране, при това не само с цел равномерно разпределение на натовареността, но и "оптимизиране" на броя на съдиите и съдилищата, а оттам и на разходите за издръжка. Впрочем, умишленото замотаване на този проблемен дисбаланс, което продължава вече години, струва все по-скъпо на държавата, но в същото време очевидно не води до по-добро качество на правосъдието, а още по-малко до по-голяма независимост на магистратите.
