Законът за Националната служба за охрана, ако бъде приет в този му вид, ще изправи повечето бивши политици на четири очи с народната любов. Според текстовете му сриналите се от върха на държавата бивши величия няма да имат право на охрана, дори и при заплаха за живота им. Право да бъдат пазени ще имат само бившите премиери, президенти, председатели на Народното събрание и главни прокурори, но до четири години след края на мандата им, предвижда законът.
Това означава, че държавата ще си спести милиони левове от охраната на бивши депутати и висши държавници. Патриотичният фронт например изчисли, че мерките, които държавните охранители предприемат, за да не падне и косъм от главата на бившия лидер на ДПС Ахмед Доган, стрували на данъкоплатците около 3 млн. лв. за една година. А през 2013 г., когато НСО приключи с опазването на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, се появи информация, че охраната му е струвала по около 40 бона месечно. За Доган иди-дойди – гарант бил на етнически мир и прочие митологии… Ама за Цветанов и подобните му защо? Да не са АЕЦ "Козлодуй"?!
Ако бившите ни политици наистина са национален капитал, че да бъдат пазени така, едва ли щяхме да сме на това дередже 25 години след демократичните промени. За времето на прехода на върха на държавата се изредиха върволица национални "спасители", всички до един охранявани като Панагюрското съкровище. Де да бяха изключително ценни експонати и да ги разхождаме из Европа като тракийското злато – щяхме в пари да се видим. Но не би.
Има обаче начин да си избием парите, похарчени за доказано безполезни политици, каквито у нас с лопата да ги ринеш. Нарича се общественополезен труд. Всеки един от тях, поне за месец…
