“Дунарит” работи – остават въпросите

Едно от най-спорните решения на държавата по кризата с погрома над "Корпоративна търговска банка"(КТБ) е на път да бъде напълно дискредитирано. Точно когато управляващи и опозиция трябваше да отварят шампанското послучай скоростното въвеждане на постигнатите с подозрително единство промени в Закона за банковата несъстоятелност, схемата се обърка. Вместо да вдигнат чашите за бъдещите успехи на правната небивалица временен банков синдик, авторите на тази идея си глътнаха езиците. Оказа се, че още с влизането си в затворената КТБ двамата бъдещи временни синдици, които ще заменят сегашните квестори в търсене на банкови активи и вземания, може да получат гаранции че в масата на несъстоятелността ще постъпят близо 1 млрд. евро. Пари, зад чието връщане в КТБ стои изглежда мажоритарният й собственик Цветан Василев.     

Огромната сума е заявена като поемане на задълженията на телекомуникационния оператор БТК към банката отстрана на новосъздадената инвестиционна компания LIC33 (вероятно съкращение на "Louvrier investment company"). На преден план в нея е белгиецът с френски и руски паспорти Пиер Луврие (виж профилът му), който преди това пое контрола като физическо лице и върху русенското оръжейно предприятие "Дунарит". В четвъртък (18 март) ръководеното от Луврие инвестиционно дружество обяви съвсем сериозно, че ще придобие мажоритарния дял от "Българската телекомуникационна компания" (с търговско наименование "Виваком") и други водещи фирми в страната от военната промишленост (б.а. "Дунарит"), медийния бранш (ТВ7) и сектора на недвижимите имоти. Ден по-късно (на 19 март) от LIC33 поясниха, че "предишният собственик окончателно е продал активите срещу ангажимента на инвеститора да рефинансира всички дългове към различни банки". А първоначалната оценка на задълженията, които трябва да бъдат поети, е 900 млн. евро.

Ако тази бомбастична заявка се окаже истина(LCI33 е обявила пресконференция за 24 март), някои отговорни и не толкова фактори в страната ще трябва да дадат трудни обяснения. Като например щеше ли да се стигне до съсипване и обезценка на КТБ, ако Цветан Василев не беше изгонен брутално от България. Щяха ли да се задъхват цели индустриални сектори и държавния бюджет, ако банката работеше? И как така нароченият за крадец № 1 в държавата изпълнява онова, в което винаги е уверявал – че продължава да работи за възстановяване на КТБ? И още – ако само продажбата на КТБ може да осигури 1 млрд. лв. постъпления, какво пречеше да се намерят 500 млн. лева ликвидна подкрепа за БНБ, които според бившия й шеф-надзорник Цветан Гунев биха били достатъчни банката да оцелее?

Новият инвеститор може и да е създаден наскоро, но говори солидно и зад него явно стоят сериозни капитали.   Компанията на Пиер Луврие посочва, че ще разчита на силна подкрепа от българското правителство и гаранции за върховенството на закона. "Намерението ни е да работим с всички заинтересовани страни, за да може да се рефинансират и изплатят дълговете към Корпоративна търговска банка. Това ще спаси хиляди работни места в България и ще даде възможност за допълнителни инвестиции в придобитите компании", се казва в официалното съобщение на LIC33. Което пък ясно показва, че целта не е да се ограбят активите на затворената финансова институция както представиха нещата някои медии. 

 

 

 

Признатият грях е половин грях, но другата половина остава, а с нея и въпросите. Три седмици след спирането на лиценза за търговия с оръжие на русенското предприятие "Дунарит" държавата изглежда дава заден ход. Проява на здрав разум, която не може обаче да заличи впечатлението за порочна обвързаност и поръчково задкулисие, мотивиращи непрекъснато различни органи на публичната власт да влизат в ролята на "бухалки".

Тази седмица донесе индикации, че Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет може да не обжалва първия съдебен акт след по спора след спирането на лиценза. С него Софийският административен съд спря по искане на "Дунарит" предварителното изпълнение на решението, с което съветът лиши дружеството от лиценза му за оръжейна търговия. Така до окончателното произнасяне на съда по съществото на делото – законосъобразно ли е решението на междуведомствения съвет, предприятието би могло да работи. 

Дали ще стане така е все пак рано да се каже. Икономическият министър Божидар Лукарски, който е съпредседател на съвета, не каза ясно отказва ли се държавата от обжалване. А само че "след като съдът е спрял решението за прекратяване на лиценза, то значи към настоящия момент предприятието може да продължи да изнася продукцията си". Възможността за обжалване на спирането остава до изтичане на законовия срок, като Междуведомственият съвет би следвало вече да е взел решение за това.

Ако изпълнителната власт даде заден ход, това ще обезсмисли досегашните й действия. Делото по същество едва ли може да приключи преди края на 4-месечния срок, за който съветът спря лиценза. Той съвпада с изтичането на 3-годишния срок на самия лиценз, след което ще трябва да бъде издаван нов. Тогава отново ще бъде преценявано дали "Дунарит" застрашава финансовата стабилност на държавата, както каза Лукарски.

Въпросът е дали в този период важните въпроси ще получат отговори или стремежът ще е всичко да бъде заметено. За това ще чакаме отговор и от депутатите от парламентарната комисия за контрол на спецслужбите, които обявиха че ще изслушат временния шеф на ДАНС Недялко Недялков. Спирането на лиценза стана по доклад на агенцията, поради което мотивите бяха обявени за класифицирана информация.

"Дребната" подробност е кой ще покрие загубите от проваленото изпълнение на няколко сделки, възлизащи на няколко милиона лева според директора на "Дунарит" инж. Кръстю Кръстев. Оставката на Лукарски беше вече поискана от работниците, но не тя е най-важната в случая.  Въпросът е докъде ще стигнат пораженията в т. нар. "война Василев – Пеевски" за свързаните с Корпоративна търговска банка(КТБ) активи. Последното развитие по случая "Дунарит" го свърза и с външна, задгранична намеса. Тя насочва нишката към противоборството Русия – НАТО, което пък намира опора в обстоятелството че предприятието изпълнява поръчки по натовски стандарти.

"Параграф 22" вече писа за битките около дружествата, държащи капитала на  русенското предприятие. В центъра им е овладяването на контрола върху "Хедж Инвестмънт България" АД, което е собственик на "Кемира" ЕООД, а то на свой ред притежава 92.012% от капитала на "Дунарит". След продължила няколко месеца борба от ръководството на "Хедж Инвестмънт"беше отстранен основният прокурорски свидетел по разследването за източване на КТБ Бисер Лазов. Като управител на “Кемира” и прокурист на "Хедж Инвестмънт", "Дунарит" и свързания с тях друг оръжеен завод, "Авионамс" на 6 март беше вписан Пиер Луврие.

После стана ясно, че за прокурист на "Хедж Инвестмънт" за вписване в Търговския регистър е заявено ново лице – пенсионираният полковник от френската армия полк. Владимир Микулински. За Микулински се знае, че е с българско-руски корени и че е бил военен аташе на Франция у нас. Решението за назначаването му е взето от съвета на директорите на "Хедж Инвестмънт" на 5 март, ден преди вписването на Луврие, чието име пък залегна в новосъздадената инвестиционна компания "Louvrier Investment Company" (LIC 33) .

В него на Микулински се дават широки правомощия – да заема постове като управител, прокурист, член(включително изпълнителен такъв) на съвета на директорите, надзорен или управителен съвет на други търговски дружества, както и да извършва от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на трети лица търговски сделки, като представлява дружеството самостоятелно. По това заявление тази седмица е постановен отказ за вписване на формално основание, което ще бъде вероятно коригирано – представителството на дружеството от прокурист не съответствало на устава му, според който то се представлява от изпълнителния му директор.

Тези промени в ръководствата на дружествата, държащи капитала на работещи ключови индустриални предприятия, вероятно са залегнали в доклада на ДАНС и мотивите за спиране лиценза на "Дунарит". Без те да бъдат огласени обаче не става ясно в какво се състои финансовия риск от продължаване на дейността му и реален ли е той. Във всеки случай Луврие и Микулински не изглеждат случайни хора, които поемат бизнес позиции и активи, каквито примери у нас преходът предлага в изобилие. Вероятно зад тях стоят сериозни инвеститори, които може да не се афишират. Ако същественото при Микулински е връзката с френската държава и българо-руските му корени, Луврие е отдавна в инвестиционния бизнес.   

Той е с френско и белгийско гражданство, но живее в Москва и е свързан от две десетилетия с бизнес на руските пазари. Член е на съвета на директорите на “Русгрейн Холдинг” ОАО, има бакалавърска степен по право и магистърска степен по икономически, социални и политически науки от католическия университет в Лувен, Белгия, и диплома от Бизнес скуул. “Русгрейн Холдинг” не е свързан с оръжейната индустрия, но е сериозно публично дружество, листвано на руската фондова борса и притежаващо няколко предприятия и имоти. В директорския му борд наред с Луврие са четирима руснаци, един от които – Иван Тиришкин е бил член на бордовете на Санктпетербургската и Московската фондови борси.

Преди да поеме “Русгрейн Холдинг” Луврие има повече от десетилетие стаж в инвестиционната и консултантска компания "CFG Capital" със седалище в кипърската столица Никозия. За нейната дейност изрично е посочено, че е фокусирана върху Русия и свързаната с нея  Общност на независимите държави. В биографията си Луврие има и повече от две години на ръководни позиции в една от големите руски авторитейл компании АSC Holding, дистрибутираща продукцията на водещи автомобилни компании. Работил е още като консултант в "KPMG",  "M&A International", "Accenture", "Arthur D. Little". Въобще профилът му е на човек, който умее да управлява чужди капитали и да ги насочва с инвестиционни цели.

Всичко това е, разбира се, интересно и държавните органи са в правомощията си да събират и анализират подобна информацията. Но не бива евентуалната свързаност на тези процеси с определени лица, станали внезапно неудобни за други, да вреди на интересите на държавата и гражданите й. Само в страни изгубили чувство за държавност, законност и инстинкт за самосъхранение битките за разпределение на националния капитал може да доведат до погубване на работещи сектори в икономиката.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст