Командирът на Седми американски флот призова държавите от Югоизточна Азия да сформират общи морски сили, които да обхождат областите на териториални разпри с Пекин в Южнокитайско море. В словото си на международната авиокосмическа и военноморска изложба в Лангкави, Малайзия, на 17 март, вицеадмирал Робърт Томас каза, че страните могат да си сътрудничат в областта на морската сигурност, като опазват суверенитета и крайбрежните територии, подобно на усилията за борба с пиратството в Аденския залив. Щатите увериха партньорите си от региона, че ще ги подкрепят срещу китайските претенции върху близо четири пети от оспорваните води, през които минават едни от най-натоварените корабни маршрути. През януари Томас обяви, че САЩ ще насърчат евентуално разширяване на присъствието на японски въздушни патрули в региона.
Министърът на отбраната на Сингапур Нгъ Енг Хен пък коментира в интервю на 16 март, че страната му ще подкрепи по-силна роля на Индия в Южнокитайско море. А премиерът на Австралия Тони Абът подписа на 18 март споразумение с Виетнам да приеме на обучение виетнамски сили. Участието на Индия в региона ще осигури на държавите от Югоизточна Азия още един буфер срещу Китай и най-вече срещу опитите на Пекин да неутрализира продължилото десетилетия военно господство на американците в Тихия океан. Китайците искат да изградят и морски търговски маршрут (свързващ мрежа от пристанища в Индийския океан) с Европа през Суецкия канал – перспектива, която силно изнервя Делхи. Междувременно Филипините протестират срещу многоетажните, подобни на молове структури върху рифовете Квартерон и Гавен, които смятат, че са в техни териториални води, и разчитат на дипломатически протести и арбитраж, за да решат спора. А през май 2014-а протестиращи разрушиха китайски офиси и фабрики във Виетнам, след като Пекин изгради нефтена платформа в оспорвани от двете страни води близо до Параселските острови.
Евентуалното нарастване на влиянието на Индия в Южнокитайско море рискува да засили напрежението между Делхи и Пекин и да възпрепятства плановете на Китай да наложи контрол върху Индийския океан, през който се осъществява основната част от световната търговия със суров петрол. Големите страхове на индийското правителство са, че китайците искат да разширят военното си присъствие в района чрез създаването на военноморски бази. Всъщност тази теория лансира първо американският консултант Буз Алън Хамилтън през 2005-а в доклад за тогавашния министър на отбраната на Щатите Доналд Ръмсфелд. Пекин, естествено, твърди, че интересите му са чисто икономически и че иска да защити важни морски линии на комуникации, чрез които се правят енергийни доставки от Близкия изток. По официални данни 40% от нефтения внос на Китай минава през Ормузкия проток и над 80% биха могли да се насочват през пролива Малака от другата страна на Индийския океан.
Индийският премиер Нарендра Моди вече започна офанзива в региона. Миналата седмица той посети Сейшелските острови, остров Мавриций и Шри Ланка, за да парира китайското влияние там, нараснало съществено през последното десетилетие. През 2013-а Китай е бил вторият по големина търговски партньор (след Индия) на Мавриций и Шри Ланка. Но китайският дял от общия търговски обмен с държавите от Индийския океан е скочил до 11% (от едва 3% преди едно десетилетие), изпреварвайки индийския.
Моди подсилва и военноморските си сили, за да предотврати китайски военен плацдарм в спорните води. Миналия месец Индия увеличи бюджета си за отбрана с 11% – до 40 млрд. щ. долара, и одобри строежа на шест атомни подводници и седем нови фрегати. Дори и с тези нови придобивки обаче индийският флот остава далеч назад от китайския с неговите 49 фрегати, 24 разрушителя, осем корвети и около 60 подводници. В началото на миналата седмица изтече и информация, че Китай строи втори самолетоносач, по-голям от първия "Ляонинг". Пекин потвърди официално, че бюджетът му за отбрана ще се увеличи с малко над 10% през тази година, въпреки охлаждането на икономическия растеж.
Засилващото се влияние на Китай като световна икономическа и военна сила тревожи основателно съседите му, но на първо място Вашингтон. Особено след публикуваната в началото на седмица новина, че страната е изместила Германия от третото място на най-големите износители на оръжие в света. Китайският оръжеен експорт е нараснал със 143% от 2010-а до 2014-а в сравнение с предишния петгодишен период, съобщава Международният институт за мирни проучвания в Стокхолм. Над 68% от този износ е отишъл в Пакистан, Бангладеш и Мианмар. Китайците са търгували в тази сфера и с 18 африкански държави. Според политически анализатори произведените в Китай оръжия са намерили жадни купувачи в държавите с обтегнати отношения със САЩ. По повод на публикацията китайското външно министерство коментира на 16 март, че страната е "изключително предпазлива и отговорна" в оръжейния си износ и "следва принципите да помага на страната купувач да изгради разумна система за самозащита, без да нарушава световния и регионалния мир и стабилност".
