Изминаха точно пет години от присъединяването на Гърция към Европейския механизъм за подкрепа в тясно сътрудничество с Международния валутен фонд (МВФ). По това време ключовите критични финансови данни на държавата бяха следните: Брутният вътрешен продукт (БВП) възлизаше на 222.151 млрд. евро в края на 2010 г. Публичният дълг се равняваше на 148.3% от БВП. Безработицата възлизаше на 12.5%. Процентът на гърците, живеещи под границата на бедността (с доходи по-малки от 60% на средния доход) беше 27.6%.
Политиката на крайно строги икономии, прилагана в страната по искане на международните кредитори през последните години, допълнително утежни икономическата и социална реалност. В резултат на това през 2014 г. БВП се е свил до 186.54 млрд. евро. Държавният дълг достигна 176% от БВП. Безработицата се е увеличила драстично на 26%, като засяга предимно млади хора, много от които имат отлични научни познания, в резултат на което емигрират в чужбина. Тези изтичащи таланти биха могли да са от полза на страната в този критичен момент. Гърците, които живеят под границата на бедността, са 34.6%, или 3 795 100 души.
От посочените по-горе факти става ясно, че програмата за фискална консолидация в страна, която е в рецесия отпреди 2010 г., напълно се е провалила и не би било нито икономически, нито социално оправдано да се продължи прилагането й. Изключително рестриктивната фискална политика и мерките за строги икономии създават смъртоносна спирала на дълг, рецесия и строги икономии, която изключва всяка перспектива за развитие.
Дългът е огромен и непоносим
Ето защо наблюдаваното упорство от страна на кредиторите в прилагането на тази крайна програма за икономии ще има наистина трагични последици за държавата. То ще доведе до тотална икономическа катастрофа, която няма да бъде излекувана в продължение на десетилетия, а със сигурност и до невероятно сериозна хуманитарна криза за стандартите на следвоенна Европа. Бездомните и разорени граждани, които вече се виждат по улиците на Атина, бързо ще се увеличат. Броят на самоубийствата, дължащи се отчаяние, причинено от невъзможността за оцеляване, ще продължи бързо да нараства. Децата, припадащи в клас поради липса на редовно хранене, ще станат обичайна гледка.
Въпросът, който възниква със задълбочаването на тази критична ситуация, е какво да се направи, за да може Гърция да напусне тъмния тунел на дълбоката икономическа криза и да излезе на светлия път на развитието и прогреса.
На първо място, тежестта на дълга, който носи на плещите си гръцката икономика, е огромна и непоносима и като че ли не съществува възможност за пълното му изплащане. Ето защо трябва да се отпише по-голямата част от номиналната стойност на дълга, така че той да стане под 100% от БВП и да бъде управляем, посредством механизъм, който няма да навреди на другите европейски народи. Изплащането на остатъка от дълга ще трябва да бъде свързано с "клауза за развитие", така че да се определя от развитието, а не от възможния бюджетен излишък.
На второ място, трябва да се възстанови производството в страната с тези ключови елементи:
а) Устойчиво равновесие на текущата сметка чрез промяна на конфигурацията на произвежданите в страната продукти, като по този начин се укрепи експортната ориентация на много сектори на гръцката икономика;
б) Индустриализация с прилагането на интегрирана устойчива индустриална политика и развитието на научните изследвания и производство на широка гама от продукти с висока добавена стойност. Технологичният сектор е особено критичен, тъй като е невъзможно да искаме дадена държава да се издигне във веригата на стойността в глобалното разпределение на труда, без да се създаде необходимата производствена база, която да включва на първо място производството на завършени промишлени изделия;
в) Специален акцент върху туризма, в който Гърция има силно конкурентно предимство, но също така и в корабоплаването (Гърция има най-големия търговски флот в световен мащаб), както и върху земеделието – за производство на продукти за широко потребление;
г) Ефективно използване на суровини като боксита, от който се произвежда алуминий, и потенциално големите нефтени находища, разположени както в Егейско, така и в Йонийско море.
Изграждане на съвременна и ефективна държава
На трето място, трябва да изградим модерна, ефикасна и рационална държава, която да функционира почтено и да не изправя безброй бюрократични пречки пред развитието на бизнеса, както и да води ефективна борба срещу Лернейската хидра на корупцията и укриването на данъци, за да се отстранят многото отрицателни икономически, социални и политически последици и най-накрая да се приложи справедливо данъчно облагане. Икономическите последици са свързани не само със загубата на държавни средства, но и с неблагоприятното въздействие върху частния сектор. Когато е утвърдена идеята, че само чрез подкупване на лицата, заемащи възлови позиции в публичната администрация, може да се постигне желаният ефект, инвеститорите са обезкуражени, лоялна конкуренция няма, а фирми, които отказват да участват в такова беззаконие и неморална търговия, са обречени на стагнация.
Социалните и политически последици от корупцията също са изключително сериозни. Корупцията предизвиква у гражданите негодувание, разочарование и срив на ценностите. Тя утвърждава убеждението, че нищо не работи правилно, а гражданите, които спазват закона, не се чувстват оправдани да го правят. Институциите са подкопани, разклатени и в крайна сметка очернени в очите на гражданите от същата тази демокрация. Трябва незабавно да създадем справедлива данъчна система, която няма да се насърчава и няма да "оправдава" укриването на данъци, а ще допринесе решително за развитието на съзнателността на данъкоплатците и ще има като резултат значително увеличаване на държавните приходи.
Гърция не може да понесе още строги икономии
Тези мерки следва да се приложат незабавно, за да изведат Гърция от това състояние на кома и рецесия и да доведат до така желания път към развитие, далеч от свирепата и неводеща наникъде политика на строги икономии – главното острие на финансовия капитализъм в опита му да получи изцяло дълга си и да поддържа суверенитета си в ерата на силна и всеобща капиталистическа криза.
От своя страна европейските граждани трябва да проявят солидарност към драмата на гръцкия народ, който през всичките тези години се е превърнал в опитно зайче, тъй като по-голямата част от парите, давани назаем на гръцкото правителство, не отиват у гръцките данъкоплатци, а в банките – или за изплащане на заеми, или за рекапитализирането им, като повечето от разходите понасят данъкоплатците.
В заключение, Гърция не може да издържи на продължаване на строгите икономии. Страната вече е достигнала крайния предел, след като стандартът на живот се срина, а с него и достойнството на гръцкия народ, и това трябва да бъде разбрано от кредиторите. В противен случай скоро ще настъпят конфликт и разрив.
За автора
Исидорос Кардеринис е роден в Атина през 1967 година. Той е писател, поет и икономист със следдипломна магистратурна квалификация по туристическа икономика. Негови статии са публикувани в гръцки и испански икономически списания. Стихотворенията му са преведени на френски език. Той е публикувал седем стихосбирки и два романа, пет от които са публикувани и издадени в САЩ и Великобритания.
