Преди дни стана ясно, че оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" е изключила от обхвата на финансирането с европейски средства фирмите, които събират отпадъци от черни и цветни метали. Естествено бе да има реакция на този факт и тя се чу веднага. Българската асоциация по рециклиране обяви, че този сектор е изключен от схемите и не могат да бъдат реализирани проекти на малките и средните предприятия за интелигентен растеж и внедряване на нови технологии за подобряване на ресурсната ефективност на новата програма. Това между впрочем става за втори път, тъй като и предишната програма "Конкурентоспособност" не предвиждаше средства за тези дейности.
Според представители на асоциацията това ще попречи на обновяването на изградената през последните 23 години мрежа за събиране, сортиране и рециклиране на отпадъци, която обезпечава със суровини структуроопределящи металургични заводи на България. Браншът е разработил инвестиционна програма на стойност 1.3 млрд. лв. и е очаквал да получи част от тези средства да дойдат от еврофондовете. Оказва се обаче, че до 2020-а за пореден път
цял сектор от икономиката на страната ще бъде лишен
от достъп до евросредства, и то по неясни причини.
"Кодовете на сектора не са вписани в документацията за кандидатстване по програмата и ние ще се опитаме да изясним причините за това. Заедно с това бихме искали да изразим и притеснението на бизнеса като цяло от някои от новите условия в програмата, които биха могли да забавят изпълнението й. Вече има забавяне от четири месеца, тъй като не са подготвени необходимите документи за отпускането на средствата", съобщава организацията.
Парите по програмата са разпределени на регионален принцип. Определен е размерът на безвъзмездната финансова помощ за предприятия в Югозападния регион, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София. Той е до 45%, а за останалите пет района на планиране – до 70 на сто.
"Дотук замисълът и насочеността на евросредства за подпомагане на малкия и средния бизнес в България са добри. Притеснително е, че условията за финансиране отново поставят на изпитания малкия и средния бизнес, защото не се предвижда финансиране за разходите за разработване на проектни предложения, за строително-монтажни работи, за развитие на човешки ресурси и т. н. Според новите правила всеки проект трябва да е придружен от бизнес
план и ако той не се спазва, това може да доведе до финансови корекции до 25% за всеки бенефициент. Бихме искали да предупредим, че това е твърде тежко условие, което трудно ще стимулира бизнеса да се възползва от възможността за иновиране на компаниите чрез евросредства", сочи асоциацията.
Дали тези аргументи на асоциацията ще бъдат взети предвид и дали въобще ще бъде предприето някакво действие, свързано с тях, е трудно да се прогнозира.
Но ако се имат предвид темповете, с които държавата реагира на предложенията на различните браншови организации, отговорът на този въпрос по-скоро клони
към забавяне вместо към решаване
Как иначе да си обясним, че близо две години отлежават предложенията на споменатата асоциация за промени в Наказателния кодекс, които браншовиците внесоха в Народното събрание още през лятото на 2013-а. Преди това бяха проведени купища консултации с Министерството на екологията и с Министерството на вътрешните работи. Мотивите, с които асоциацията поиска тези промени, бяха свързани с възможността да се ограничат кражбите на кабели, релси, тръби, мантинели, пътни знаци и други метални съоръжения, заради които периодично оставаме без ток и без интернет, чупим коли в зейнали без решетка улични шахти и т. н. Бе поискано нарушителите да се наказват със затвор и със солени глоби. Още по-тежки наказания бяха поискани за тези, които приемат и съхраняват крадени отпадъци от черни и цветни метали. Браншовиците предложиха за тях да се предвиди лишаване от свобода от една до пет години и глоби до 60 хил. лева.
Председателят на сдружението Борислав Малинов разказа пред в. "БАНКЕРЪ", че с промяната на Закона за отпадъците площадките за рециклиране на черни и цветни метали, които, преди нормативът да влезе в сила, са били около 2300, след това официално са останали едва деветстотин. Малинов твърди, че тези, които са се занимавали с това преди, едва ли са престанали да го правят. Те просто са започнали да работят незаконно. Той обясни, че голяма част от закритите площадки вече са преминали в сивия сектор и една от причините е именно невъзможността да изпълняват строгите изисквания на закона и да внасят високите банкови гаранции. Това са предимно малки и средни фирми, работещи в общините от селски тип. Много от тях вече са се регистрирали като автоморги или като изкупвачи на хартия и пластмаса, за което не се изисква внасянето на банкова гаранция. Другият, но не по-малко разпространен, вариант е те да работят… без никакво разрешение.
Има и още по изобретателен начин, който ползва незаконният бизнес. За да се продаде скрапът, се пуска в действие системата "незаконна-законна" площадка. До една площадка с разрешително се разкрива и една незаконна. Краденият скрап се събира на незаконната, след това се пласира на законната, която е на същия собственик, и така операцията се узаконява. Нататък всичко върви с редовни документи и става "легално".
За да бъдат прекратени всички тези врътки, се очакваше, че законодателят ще вземе спешни мерки и ще гласува направените предложения. До този момент обаче
резултатът от всички тези усилия е нулев
Осъдените за подобни деяния са пренебрежимо малко, а наказанията са повече от "любезни". Наказателният кодекс предвижда този вид престъпления да бъдат наказвани с до пет години лишаване от свобода, но очевидно законът не работи. В повечето случаи прокурорите отказвали да извършват производства заради "маловажност на случаите", твърди Малинов. Парадоксален е и друг казус – дори да бъдат заловени крадците и към тях да бъдат предявени някакви искове, когато се оценяват щетите от кражбите, например – елементи от железопътната инфраструктура, те се оценяват много ниско – по цена за скрап. Ако един такъв елемент струва 1000 лв., като скрап цената му е около 1 лев. Така стойността на откраднатото действително става пренебрежимо малка.
На практика целият незаконно добит метал се насочва именно към незаконните площадки, а контролните органи са безсилни да ги затворят. Правомощията им се простират само до налагане на актове. И дори ако бъде "засечена" някоя фирма, която работи по този начин, тя се разминава най-вече с административни глоби. Няма законен начин тези площадки да бъдат затворени и собствениците им да бъдат осъдени, твърди шефът на асоциацията.
Обществото отдавна иска да се сложи ред в тия работи, но както бе казано в началото, нашенските управленци все не намират време да гласуват тези промени, за които дори не трябва да положат кой знае какви усилия, при положение че текстовете вече са посочени и буквално "сдъвкани" за употреба. В мотивите на предложението изрично се посочва:
Разпоредбата на досегашния чл.234б от НК е съобразена с уредбата за извършване на дейности по третиране на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) в отменения Закон за управление на отпадъците, поради което текстът й следва да се приведе в съответствие с разпоредбите на действащия Закон за управление на отпадъците (ЗУО). В него не се използва понятието "търговска дейност с ОЧЦМ", а също така отпада и лицензът за търговска дейност с ОЧЦМ. Съгласно §7 от ПЗР на действащия ЗУО лицата, притежаващи лиценз, следва да подадат в срок от 6 месеца от влизане в сила на новия ЗУО заявление за получаване на разрешение по чл.67 от ЗУО. Този срок изтече и съответно лицата, които подадоха такива заявления, продължиха дейност според новите изисквания на закона, а останалите прекратиха тази дейност.
Към момента, след приключване на подмяната на лицензите с новите документи по ЗУО, разпоредбата на чл.234б от НК – в сегашната й редакция, е на практика неприложима, тъй като съгласно действащите законови разпоредби за дейности по третиране, в това число и съхраняване на отпадъци, се изисква издаване на разрешение по чл.67 ЗУО или комплексно разрешително по Закона за опазване на околната среда (чл.35 ЗУО).
С оглед обществената опасност на това деяние се предлага да се въведе долна граница на наказанието, което се предлага да е от една до пет години и глоба от 5 хил. до 30 хил. лв., както и лишаване от право за извършване на дейност. Също така е направено предложение отпадъците, предмет на деянието, да се отнемат в полза на държавата, ако не подлежат на връщане или възстановяване, а ако липсват или са отчуждени, да се присъди тяхната равностойност, с цел уреждане на обществените отношения относно отпадъците, предмет на деянието".
Рязкото намаляване на броя на площадките е предпоставка за образуване и изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани сметища и e в абсолютно противоречие с прилагането на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на ЕС относно отпадъците. Там се посочва, че е необходимо икономическо стимулиране на гражданите с оглед по-добра събираемост на рециклируемите отпадъци, с което ще се избегне замърсяването на околната среда. От 13 юли 2014-а чрез Закона за управление на отпадъците влязоха в сила нови ограничения, съгласно които предаването на отпадъци от черни и цветни метали от физически лица се извършва безвъзмездно, и то само на общински площадки, а към момента такива няма. Беше поставено и изискването да се плаща на гражданите за доставен скрап по безкасов път, при положение че повечето доставки са за дребни суми до 20 лева. Тези законови рестрикции станаха причина за намаляване на оборотите, но само на официално регистрираните компании с 30-40 на сто. В същото време нелегалните търговци на скрап продължават да извършват тази дейност, но без инвестиции. Те и за легалния търговец са доста солени. За да може да приема отпадъци, той трябва да е открил банкова гаранция за 25 000 лв. за фирмата и 5000 лв. за площадката. Сложил е видеонаблюдение и да попълва специални отчетни книги, в които всеки ден вписва какви отпадъци е закупил. Ако пропусне, рискува да му бъде взето разрешението и да отнесе глоба между 30 хил. и 100 хил. лв., плюс отнемане на банковата гаранция. Нелегалните му конкуренти са спасени от такива грижи.
