Кандидат-управителите на БНБ по моя край – Резерват „Северозапад“ – ги коментират така: „Арни орица, ама ниели“. В свободен превод това значи: „Хубави хора, ама не стават“. Веднага се дистанцирам от втората част и ми се ще да дам някои насоки за мислене относно политически оферираните лица.
На първо място, както казва Хърсев, за разлика от „Мис Кюстендилска пролет“, управителят на БНБ не бива да се избира само по неговата физическа красота. Бих добавил – и по неговия CV блясък. Засега и тримата мераклии само ги разхождат по cat path (котешката пътека, по която се движат манекенките на ревю) в парламента. Като ги питат за концепция или контрацепция (имам предвид промяна на досегашния стил на управление на Централната банка), те си мълчат. Защото знаят – първи си проговорил – първи си оплют.
Тук е мястото да помислим дали личните качества и опит не са достатъчни за кастинга. Та нали БНБ си има отделен закон, не е ли достатъчно бъдещият й стопанин да го спазва стриктно? А не примерно да играе хоро във фоайето и да твърди, че Банковият надзор е нещо като банка в банката.
Но това нашите изконни представители, депутатите, ще го измислят. Аз съм седнал сега да пиша не само заради хонорара, а за да споделя някои ценностни възприятия около бъдещите кандидатури.
На първо място искам да изтъкна, че според българската народопсихология всеки, който идва отдалеч, е експерт. Колкото по-отдалеч идва – по-голям експерт е. А отвъд Океана – са най-големите експерти. Нищо, че той мердан и геранило не знае какво е. Той е отглеждан за експерт. От студентската скамейка – в държавното управление. От него – в световното управление. И като дойде моментът – пак в държавното управление. Видял е свят, имал ценни познанства, един вид – ще ни уреди. За каквото и да било.
На второ място, все така по езоповски, да кажем, че българите обичат да коментират. Затова хората, които им говорят на ниво, разбираемо за тях, са привлекателни. Те им дават храна за дрън-дрънкане. Ако пък и им го напишат, тогава вече увереността в собствената ценност и компетентност на всеки започва да протуберира. Кусур обаче винаги се търси. В случая на принципа: ако не е бил в БНБ и в банки, нищо не разбира. Ако обаче е бил, и то почти през целия си съзнателен живот – като е бил, та какво е направил. (Защо не е свалил лихвите, примерно.)
На трето място, ако ти се яви някой, дето стоически е преминал през прехода, надграждайки непрестанно, това е добре. То и преходът е преминал през него, та затова е позабогатял, но и помъдрял. Грижи се за младите, за тяхното образование и оставане тук, в родината, т.е. – за бъдещето.
Но, ужас, той е масон. Българите сме влюбени в тайните и загадките, защото дори не знаем откъде сме се взели по тези земи, а тук е космическата площадка на атлантите (Белинташ) и гробът на египетската богиня котка Бастет в Странджа, и Ванга… Та такива тайни общества, особено когато многократно са обяснени, но си остават притегателно неясни, дразнят.
Така че, какви концепции, какви пет лева?
Депутатите като безценен народен екстракт ще се втренчват не в тях. Като сложим и цинизма, наречен „политическа коректност“, което неминуемо ще се сблъска с коалиционната прагматичност, огледалото ще се изкриви съвсем.
Жалко ще е все пак, ако отново изберем вместо Национално отговорния независим ерудит – Удобния. Та нали досега от него патихме?
Чаво Разбирача
