Вестник "Ню Йорк таймс" съобщи, че Пентагонът обмисля разполагането на над 5000 войници и значително количество тежко въоръжение в редица страни от Източна Европа. Целта на изпращането им е възпирането на евентуална руска агресия по източните граници на НАТО, а поводът за безпокойство са намесата на Москва в конфликта в Украйна и анексирането на Крим. За особено уязвими са смятани Литва, Латвия и Естония, които едновременно членуват в НАТО и ЕС и се намират в непосредствена близост с Русия. Допълнителен повод за тревога у трите прибалтийски републики е наличието на тяхна територия на значително рускоезично малцинство, което би могло да послужи като формален повод за агресивни действия срещу тях по сценарий, подобен на разиграващия се в Източна Украйна. Предложението на Пентагона, за чието реализиране ще е необходимо съгласието на Белия дом, идва след месеци на засилени военни учения от двете страни на границата между алианса и Русия.
Предвидената за изпращане военна сила всъщност далеч не е значителна, особено на фона на военната мощ, с която разполага Москва, но нейната задача ще е друга – да демонстрира решимостта на САЩ да се ангажират със защитата на своите съюзници. "Ню Йорк таймс" дори сравнява възпиращата й роля с тази на американската Берлинска бригада след Берлинската криза от 1961 година.
Оказа се обаче, че западноевропейските съюзници далеч не споделят решителността на САЩ да демонстрират ангажираността си с източните членове на алианса. Дни преди да стане известно предложението на Пентагона, американският изследователски център "Пю" публикува проучване за отношението на жителите на държавите – членки на НАТО, към Русия, кризата в Украйна и съпътстващите я рискове. Най-шокиращата новина беше, че в редица ключови членки на алианса мнозинството от запитаните не биха подкрепили военна намеса в помощ на съюзник, нападнат от Русия, което е тяхно задължение според Член 5 на Северноатлантическия договор. На въпроса: "Ако Русия влезе в сериозен военен конфликт с някой от съседите си, членуващ в НАТО, смятате ли, че страната ви трябва да използва военна сила, за да го защити?", 53% от запитаните французи, 51% от италианците и 58% от германците отговарят с "не". Във Великобритания, Полша и Испания подкрепата за военна намеса също е под 50%, като само в САЩ и Канада мнозинството от запитаните са изразили положително отношение.
В Съединените щати противопоставянето на Русия все още се смята за печеливша политическа позиция, ако се съди по изявленията на Джеб Буш в Берлин. По време на европейската си обиколка вероятният фаворит за президентската кандидатура на Републиканската партия квалифицира руския президент Владимир Путин като "грубиян" и призова за "по-солидно" присъствие на американски войски в Прибалтика и Полша.
В Германия обаче, за която двустранните отношения с Русия са особено важни, обществените нагласи сочат за сериозен проблем с готовността за ангажиране с колективната сигурност. Отделно от въпроса за намесата при конфликт с Русия подкрепата за НАТО е паднала с 18 пункта спрямо 2009-а. Само 38% от запитаните германци са определили Русия като "значителна заплаха" в сравнение с 59% от американците и 70% от поляците. Освен това 57% от германците се противопоставят на приемането на Украйна в НАТО, за разлика от 62% от американците, които го подкрепят. И накрая, голямото мнозинство от запитаните се произнасят против въоръжаването на Украйна – въпрос, по който и в САЩ не съществува единодушие. Интересно е при това, че според изследването нагласите в Германия отразяват надживялото Студената война разделение между западните и източните области, като жителите на последните са много по-добронамерени спрямо Русия.
Представители на руското Министерство на отбраната вече обявиха, че разгръщането на нови американски сили в Полша и Прибалтика ще представлява "най-агресивната стъпка от страна на Пентагона и НАТО" от времето на Студената война насам и че Русия няма да има друг начин да отвърне, освен да подсили военния потенциал по западните си граници.
Нормално е перспективата за засилване на военното присъствие на Русия по външните й граници да засили тревогата в европейските страни, но е твърде възможно и намеренията на САЩ да са възприемани у някои от тях като част от проблема. Политическият коментатор Дейвид Клиън от "Уърлд политикс ревю" основателно отбелязва, че линията между това да вдъхнеш увереност на съюзниците си и да изостриш напрежението е твърде тънка, както и линията между това да подсилиш съществуващия съюз и да подкрепиш Украйна, към която САЩ и НАТО нямат формални ангажименти.
Освен винаги плашещата перспектива за въоръжен конфликт засилването на противопоставянето между НАТО и Русия крие и една друга, нетолкова очевидна, но и не по-малка опасност – сриването на НАТО като фактор за възпиране на руската агресия. Вероятно Путин залага точно на това – че у много държави от алианса солидарността със съюзниците е слаба. Което обяснява и подкрепата на Кремъл за всякакви европейски крайнолеви и крайнодесни движения, и използването на газопроводите като политическо оръжие. За Русия не би било проблем да дестабилизира редица европейски страни, но само ако НАТО наистина се окаже толкова нестабилно, колкото показва проучването на центъра "Пю".
