Александър Маринов
Когато през есента на миналата година анализирах за „БАНКЕРЪ” предизборните програми на основните политически партии, написах, че те обещават изграждането на седем нови Българии. Наред с типичните щедри обещания, които по навик партиите сипят преди избори, имаше и разумни идеи, отразяващи похвални намерения за решаване на крайно сериозни проблеми на българското общество. Такъв е проблемът за съживяването на елегантно наречените „икономически изоставащи”, а всъщност – загиващи райони на страната. Сред тях попадат Северозападна България (с горчива ирония определяна като „Северозападнала”), Странджа, голяма част от родопските общини, повечето гранични и планински райони. Сред партийните предизборни обещания блестеше това от програмата на ГЕРБ, където като конкретна задача бе записана „целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България с ресурс от минимум 1 млрд. лева годишна инвестиция”.
Намеренията на българските политици не за пръв път звучаха много добре. Независимо от широко разпространеното разбиране за сериозността на проблема обаче малцина са запознати с действителните му, наистина катастрофални измерения. От десетте най-бедни европейски региона пет са български (останалите са три румънски и по един унгарски и френски – остров Майо в Индийския океан). Брутният вътрешен продукт на
втория по бедност регион в Европа
Северозападна България – е около 30 на сто от средния за Европейския съюз. За последното десетилетие той е изгубил 11% от населението си. Само жителите на област Монтана намаляват с темпове 2.5 пъти по-бързи от средния за страната. Всеки пети работоспособен е безработен, т.е. безработицата там е два пъти по-висока от средната за страната и шест пъти по-висока от тази в София.
Не по-малко драматично е положението в Странджа – най-рядко населената територия у нас, при това с най-критична възрастова структура. Замряла икономика (освен горското стопанство и морския туризъм), тотално разбити пътища от втори и трети клас (от основно значение за транспорта в района), в съчетание с непрекъснатите посегателства към единствения му стратегически резерв – относително несъсипаната природа. Поредица правителства, вкл. и сегашното, упорито бягат от необходимостта да се намери разумен баланс между социално-икономическото развитие на Странджа и статута й на национален парк.
Аналогични са проблемите в повечето общини на Родопите и други планински погранични райони, в съчетание с критично високите нива на миграция, липса на средства за превенция на пораженията от наводнения и свлачищни процеси, занемарена техническа и социална инфраструктура. Истинското изражение на тези думи се видя през пролетта на тази година, когато в резултат на обилния снеговалеж значителна част от населените места там се оказаха напълно откъснати от останалата територия на държавата.
С една дума, предизборните ангажименти на партиите изглеждаха като попадение в десетката. Звучеше прекрасно – само за Северозападна България поне един милиард на година! Това предполагаше, че за всичките умиращи райони ще бъдат отделяни два, а може би и повече милиарда лева годишно – огромни за нашите мащаби средства, които, ако се инвестират разумно, биха могли наистина да спрат и преобърнат дегенеративните процеси.
На пръв поглед тези чудесни намерения изглеждаха напът да бъдат реализирани, тъй като почти дословно бяха отразени в Програмата на „правителството за стабилно развитие”. Внимателният прочит обаче показа, че са отпаднали някои „подробности”, като например щедро обещаваните милиарди. В четирите приоритета на раздела за регионалната политика, посветени на правителствените мерки за развитие на изоставащите райони, не фигурира
нито едно конкретно число
относно публичните инвестиции. За сметка на това три четвърти от предвидените мерки обхващат предстоящо разработване на: анализи, стратегии, програми, планове, карти, и др. дейности от подготвителен характер с неопределен срок и ефект.
По-нататък нещата продължиха по познатия начин – без много бързане, плавно и спокойно. Основната отговорна институция – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, започна една приспивна процедура на обществена поръчка за „изготвяне на целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа и т.н.” (пълното наименование обхваща четири реда) с първи етап до 16 октомври 2015-а, втори етап – до края на ноември, и прочие. Отлично знаем, че тези процедури никога не се осъществяват в планираните срокове дори когато поръчките се печелят от „правилните” кандидати. Но дори да приемем, че този път ще стане иначе, се оказва, че след първата от четирите години на мандата си правителството ще разполага с един проект за инвестиционна програма, който няма да бъде отчетен и обезпечен в бюджета за 2016-а. Което на свой ред отпраща реализацията на програмата, ако въобще тя започне, в още по-далечната 2017-а. А дотогава
я камилата, я камиларят
я правителството за „стабилно развитие”.
За сметка на това по-чевръстите политици и чиновници от управляващите започнаха да подгряват отново маслото на предизборните обещания – задават се местни избори. Например във Враца, на специално свикано заседание, областният съвет за развитие обсъди и одобри представени от кметове на общини инвестиционни проекти на обща стойност над 1 млрд. лева. Което води до допускането, че ако областите Монтана и Видин (с не по-леки проблеми) направят аналогични предложения, то дори щедро обещаните в предизборната програма на ГЕРБ милиарди вече са надхвърлени. Възниква логичният въпрос – на каква основа и в какви рамки са разработени тези проекти, след като тепърва предстои да се изработят няколко стратегии и самата инвестиционна програма? Което сигурно няма да попречи на въпросните кметове (повечето от които вероятно ще се кандидатират отново) да ги запишат в своите предизборни програми и щедро да ги обещават на изстрадалите си съграждани.
За съжаление, всичко върви по познатия сценарий – правителството си разработва инвестиционни програми, хората от западащите райони измират или бягат. И така, докато последният българин угаси осветлението в Северозапада, Странджа, Родопите…
