Държавно финансиране на частното образование – да, ама не точно… Парламентарната просветна комисия обърна на второ четене с главата надолу прословутия чл.10 от проектозакона за училищното и предучилищното образование, който предвиждаше субсидирането и на частните училища и детски градини. Предприемачите в образователната система ще имат достъп до парите на данъкоплатците, но в много условно наклонение. След като подадат стандартните заявления, те ще трябва да освободят от таксата си 20% от учениците и децата. Освен това ще могат да събират допълнителни средства само за дейности, които не се заплащат от държавата. Така те остават с опция да събират такси от родителите само за сграден фонд, охрана, транспорт и някои услуги. Приоритет за безплатен прием тррябва да имат децата с изявени дарби, както и тези със специални образователни потребности. Само че това изискване е условно, а понятието "изявени дарби" така и не бе формулирано. И в крайна сметка училищата и градините сами ще решават, според вътрешните си правилници, кой да влезе без да плаща.
На практика взетото решение е "ни риба, ни рак". От една страна, държавата може да спести солидна доза разходи за образование, тъй като държавните стандарти за издръжка на ученик в специалните школа варират от 1918 лв. в ресурсните центрове до над 8000 лв. в училищата за деца с увредено зрение и слух и до 10 574 лв. в социално-педагогическите интернати. За сравнение, мизата за общообразователните училища е малко над 1300 лв. годишно. След като обаче учебните заведения сами ще решават кой да влиза гратис, вероятно по стара българска традиция предимство ще имат "връзкарите".
Като цяло дебатът дали с публични средства да се финансират частни структури бе доста ожесточен. Депутатите от БСП и АБВ бяха категорично "против", докато от ГЕРБ и Реформаторския блок държаха на своето, че трябва да бъде субсидирано обучението на всяко българско дете, независимо от мястото и формата му. Идеята за 20-процентната отстъпка дойде от "реформаторката" Бойка Маринска. Депутатът от ДПС и бивш министър на младежта и спорта Мариана Георгиева предложи в тази една пета да влизат първите по успех ученици, но текстът не беше приет, тъй като в детските градини и в първи клас няма оценки и съответно не може да се направи класиране. Първоначално разписаният вариант включваше приоритетно да влизат социално слаби деца, но и това бе отхвърлено. Според Снежана Дукова от ГЕРБ приетата безплатна квота е твърде завишена и на практика ще откаже много от частните училища и градини. Съдбата на този текст ще се решава в пленарната зала и със сигурност предстоят нови дебати, тъй като поправката е заложена в преходните и заключителните разпоредби на проектозакона. Ако тя все пак бъде приета, ще влезе в сила от учебната 2018-2019 година. Според изчисленията на Министерството на образованието, ако всички частни детски градини и училища в страната решат да се възползват от нея, държавата ще плаща допълнително около 16 млн. лв. годишно. Но според главния секретар на ведомството Красимир Вълчев едва ли всички ще се съгласят да излязат от "луксозния образователен сегмент".
Като цяло младежите са положително настроени към голяма част от подготвените промени в училищния закон. Показва го изследване на Държавната агенция за закрила на детето. Най-одобряваният текст е въвеждането на дуалното обучение, с което ще се усвояват професионални умения чрез работа в предприятия. То се подкрепя от 94 % от младите хора. Почти всички от анкетираните ученици искат само един учебник по предмет. Едва половината обаче са за завършването на средно образование след 10-и клас – без възможност за кандидатстване в университет, и след 12 клас – при желание за продължаване на образованието във ВУЗ. Двуполюсни са мненията и за задължителната целодневна организация на обучението. Иначе мнозинството настоява "двойкаджиите" да ходят на лятно училище, след което да държат поправителни и евентуално да повтарят класа, вместо да бъдат пускани "по милост". Силно неодобрение среща и заложеното ново външно оценяване след 10-и клас.
