Усеща се точно същото чувство във въздуха, каквото се усещаше преди дефолта на "Лемън Брадърс". Спомням си, че почти само аз смятах, че "Лемън Брадърс" ще се провалят да останат на повърхността, но пазарът и Федералният резерв продължаваха да виждат решения в последната минута.
Решението е подобно. "Лемън Брадърс" бяха смятани за прекалено „трудни“ за спасяване; в действителност много малко хора искаха да им помогнат и не забравяйте, че "Лемън Брадърс" платиха значителна премия за финансиране +100/200 базисни пункта в едноседмични депозити, много преди 2008 г…
"Лемън Брадърс" беше финансиран със заемни средства 30/35x по баланс и гръцкият дълг беше/е с подобна експозиция.
„Моралният“ риск също е подобен и той е свързан със спецификите на макроравнище и винаги са свързани с опити за печелене на повече време, което никога не върши работа.
Планът на Федералния резерв (свързан с "Лемън Брадърс") беше да спечели повече време, тъй като план А и план Б бяха решения от типа „похвали и наказания“. Когато те се провалиха, план В беше паниката и нямаше план. "Лемън" нямаха план, нито Гърция има такъв. Да нямаш план, не е план, което ние наблюдаваме в момента.
Срещаме трудности в справянето с нелинейните движения на пазарите, след надеждата и вярата. Но отново нека подчертая, че най-големият риск е раздутият VaR (стойност в риск и последващите взаимовръзки…). Това ще доведе до нежелани последствия, като движения на българските и румънските облигации вчера, вероятен дефолт на Пуерто Рико и по-високо евро.
Пазарът преследва „добри хеджове“, които не съществуват. Повярвайте ми – като някой, който е управлявал риск и търгувал през 1992, 1997-1998, 2000, 2008 и 2010/14 година, в момента няма никакви добри хеджове – най-важното е да нямаш лоши позиции, когато всичко върви в корелация към едно.
Неуспехът от осъществяването на сделка в последната минута трябва да доведе до намаляване на DAX с още 3-5% и ще увеличи кредитния риск в членовете на „новата“ еврозона, като Унгария, Хърватска, България и Румъния. Дори Полша ще усети насрещен вятър.
Моят съвет относно вземането на шестмесечна почивка от пазарите, за съжаление изглежда като добър вариант. В момента съм в Шанхай, пазарът тук е нервен преди отварянето…, надолу сме с 22% от пика през 2015 г.!
Междувременно, както е описано в статия в Блумбърг, СИРИЗА продължава да играе игри и сме в ситуация, при която сме на ръба на граждански вълнения и недостиг на нефт, евро и храна.
Започвате ли да разбирате защо не съм съгласен с макростратегията и политиците?
Стийн Якобсен е назначен в Saxo Bank на позиция главен икономист през март 2011 г., когато се завръща в банката след двегодишно отсъствие. През това време той е главен инвестиционен директор в Limus Capital Partners. Преди заминаването му, в началото на 2009 г., г-н Якобсен е част от Saxo Bank като главен инвестиционен директор почти девет години. Той има повече от 20 години опит в сферата на търговията с финансови инструменти и алтернативните инвестиции. През 1989 г., след завършването на обучението му по икономика в Копенхагенския университет, той започва кариерата си в Citibank N.A. Копенхаген, откъдето се мести в Hafnia Merchant Bank като директор, ръководещ „Продажби и опции“. През 1992 г. се присъединява към Chase Manhattan в Лондон като вицепрезидент, ръководещ „Скандинавски продажби“, след това в Chase Manhattan Proprietary Trading Group. През 1995-1997 г. работи като трейдър на финансови инструменти и ръководител на Flow Desk в лондонския офис на Swiss Bank Corp. През 1997 г. Якобсен заема позицията глобален ръководител „Търговия, FX и опции“ в Christiania (сега Nordea) в New York, преди да се присъедини към UBS в New York през 1999 г. като изпълнителен директор в Global Proprietary Trading Group.
