На 61-вия си рожден ден канцлерът Ангела Меркел успя да убеди депутатите в германския Бундестаг да гласуват отпускането на третия помощен пакет за Гърция.
Референдумът в Атина и продължителните преговори между гръцкото правителство и кредиторите му предизвикаха недоверието както на много граждани на федералната република, така и на редица депутати, но в крайна сметка Бундестагът не допусна излизането на Гърция от еврозоната.
След като и другите европейски страни, включително и негативно настроената Финландия дадоха съгласието си, третият спасителен план на стойност 86 млрд. евро получи зелена светлина.
Нетолкова лесно мина гласуването в гръцкия парламент, който одобри спешните законодателни промени, необходими за стартирането на плана.
Приемането на законите, които предвиждат по-сурови мерки за икономии от отхвърлените на референдума на 5 юли, може да се смята за пирова победа за премиера Алексис Ципрас. Собствената му парламентарна група не го подкрепи единодушно, като 40 депутати от управляващата партия СИРИЗА отказаха да дадат гласа си за предложените от правителството промени. Законите бяха приети с помощта на опозиционните партии "Нова демокрация", ПАСОК и "Потами", чиито лидери побързаха да уточнят, че подкрепата им не бива да се тълкува като вот на доверие за кабинета.
Ципрас заяви в парламента, че правителството му е водило неравна борба през първите си пет месеца, тъй като е било изправено срещу могъщи противници. "Пред мен имаше три възможности. Едната бе да приема споразумение, което не одобрявам. Другата бе стихиен банкрут. Третата бяха плановете на Шойбле за "Грексит", посочи Ципрас, визирайки предложението на германския финансов министър за излизане на Гърция от еврозоната за период от пет години.
Сред депутатите, които не подкрепиха предложенията, бяха бившият финансов министър Янис Варуфакис, освиркан по време на поименното гласуване, председателят на парламента Зои Константопулу и числящият се към лявото крило на СИРИЗА енергиен министър Панайотис Лафазанис.
Гласуването се проведе на фона на сблъсъците пред парламента между полицията и анархисти, въоръжени с коктейли "Молотов", след края на мирна манифестация, събрала на площад "Синтагма" 12 хил. души.
Още преди вота Алексис Ципрас се срещна с членовете на парламентарната група на СИРИЗА, за да поиска подкрепата им с думите "или правителството на левицата ще продължи заедно напред, или вкупом ще падне". След срещата обаче Панайотис Лафазанис контрира, че единството на партията никога не е било под въпрос. "Ние подкрепяме правителството, но не и предлаганите мерки", обяви той.
Въпреки думите му стабилността на кабинета изглежда все по-съмнителна. Часове след вота гръцкият вътрешен министър Никос Вуцис обяви пред местна радиостанция, че са възможни предсрочни парламентарни избори: "Ако не през септември, те ще бъдат през октомври и ще са продукт на цялостната представа – не само на правителството на СИРИЗА – за по-широкото развитие на ситуацията." Според него решението за министерски рокади ще бъде взето преди 22 юли.
Независимо от изпитанията, пред които тепърва ще се изправят гръцките управляващи, първите резултати от приетите от парламента в Атина мерки са налице. Финансовите министри на еврозоната одобриха мостови заем за Гърция в размер на 7 млрд. евро. С парите тя ще може да посрещне плащането на 3.5 млрд. евро към Европейската централна банка, което трябва да стане в понеделник (20 юли), както и да покрие непосредствените си нужди до одобряването на третия спасителен пакет. За него, според прогнозите, ще са необходими три месеца.
Мостовият заем ще бъде осигурен от Европейския механизъм за финансова стабилност – инструмент, включващ целия ЕС (не само еврозоната). Той може да предоставя финансова помощ под формата на кредити за всичките 28 държави членки, в случай че прилагат програми с определени условия. Това веднага предизвика тревога в страните, които не членуват в еврозоната, че с техни пари ще се финансира споразумение, в чието изработване не са участвали. Британският премиер Дейвид Камерън определи решението като "спорно". "Винаги сме били категорични, че парите на британските данъкоплатци няма да бъдат използвани, за да се предоставя финансиране на сделка между Гърция и еврозоната", изтъкна говорител на британското правителство, цитиран от "Ройтерс". Със сигурност решението ще подхрани настроенията на Острова за излизане от общността.
Отпускането на заема за Гърция най-сетне развърза ръцете и на Европейската централна банка да вдигне тавана на ликвидната помощ за гръцките кредитни институции.
"Нещата се промениха", заяви на 16 юли на пресконференция в Мюнхен президентът на ЕЦБ Марио Драги. По думите му таванът на помощта се вдига с 900 млн. евро, след като от 26 юни бе замразен на 88.6 млрд. евро. Този ход дава надежда, че гръцките банки ще могат да възстановят работата си, след като в продължение на три седмици бяха затворени.
Драги обърна внимание и на въпроса за облекчаването на гръцкия дълг. Договарянето на нов спасителен пакет за страната бе поставено под въпрос по-рано през изминалата седмица в анализ на Международния валутен фонд. В него се отбелязва, че отпускането на нови пари на Атина може да стане само ако "силно неустойчивият" дълг на Гърция бъде подрязан под някаква форма.
"Извън всякакво съмнение е, че е необходимо намаляване на дълга – каза Драги. – Въпросът е коя е най-добрата форма за облекчаването му." Така ръководителят на ЕЦБ формулира следващия важен проблем, който ще застане на пътя на третия спасителен пакет за Гърция.
