Задълженията на българската икономика към външни кредитори се изравниха с брутния вътрешен продукт, който тя произвежда всяка година. Общо около 38.2 млрд. евро имат да връщат към контрагенти в чужбина държавата, банките и фирмите – държавни и частни. Сама по себе си сумата е повече от стряскаща. И предизвиква доста мрачни размисли за перспективите на родната ни икономика. Погледнато най-общо, числата потвърждават песимистичните обобщения. Защото за дванадесет месеца брутният външен дълг е нараснал с близо 1 млрд. евро. Ако навлезем в детайлите обаче, картината придобива много по-различни нюанси, които за радост далеч не са мрачни. Защо? Брутният външен дълг на държавата включва четири компонента. Това са държавните задължения към външни кредитори, задълженията на банките – частни и държавни към чужбина, задълженията на фирмите към външни кредитори и задълженията им към чуждестранните им собственици. Тук е важно да се знае, че задълженията на фирмите към чужбина – общо 27.79 млрд. евро, са в пъти повече от задълженията на държавата. Те са близо 6.32 млрд. евро. Веднага обаче трябва да се направи едно уточнение. В числата, които отчитат БНБ и Министерството на финансите, има съществена разлика – близо 1.5 млрд. евро. Тя се получава, защото финансовото ведомство отчита като външен дълг всички пари, взети от международните пазари като преки кредити или под формата на облигации – общо сумата е 7.89 млрд. евро. БНБ обаче отчита като външен само дължимото към външни контрагенти, защото след емитирането на български облигационни емисии на външните пазари немалка част от тях се изкупуват от български банки, от наши застрахователни и пенсионни дружества. Тази част от дълга на държавата по методиката на БНБ вече не се квалифицира като външен.
Външен или не дългът трябва да се връща
Затова, когато говорим за държавата, трябва да се взема предвид общият размер на нейните задължения. А те заедно с дълга към вътрешния пазар са общо 12.25 млрд. евро, или 24.23 млрд. лева. Отново стряскаща сума. А тя изглежда още по-заплашително, като напомним, че за една година тя е нараснала с близо 4 млрд. евро, или с около 8 млрд. лева. Основната причина за това е облигационният заем от 3.1 млрд. евро, който правителството успешно пласира през март 2015-а. И за който понесе много атаки от страна на опозицията. Но когато се прави анализ на задлъжнялостта на държавата и на влиянието й върху финансовата стабилност, задължително трябва да се вземат предвид ликвидните средства, с които правителството разполага, за да обслужва този дълг. Така се оценява най-коректният показател – платежоспособността. Това е важно, тъй като е много опасно хазната да има дълг от 10 млрд. лв., а да разполага само с 1 млрд. лв. за погасяването му. Съвсем друго е да имаш дълг, да речем, от 30 млрд. лв. и да разполагаш за плащането му с 15 млрд. лева. В единия случай има 10% покритие, а в другия случай покритието на дълга е 50 процента. Каква е при това положение
ситуацията с платежоспособността на държавата
В средата на 2014-а правителството е имало във фискалния си резерв 6.6 млрд. лв., от които е могло да използва най-много 1.6 млрд. лева. В същия момент задълженията – външни и вътрешни, са били около 15.87 млрд. лева. При тези числа покритието на дълга с използваемата част на фискалния резерв е било около 10.1 процента. Година по-късно – в средата на 2015-а, ситуацията е следната: държавният дълг е 24.23 млрд. лв., а фискалният резерв е 11 млрд. лв., от които около 5.5 млрд. лв. могат да бъдат използвани веднага. Покритието на дълга с ликвидни средства в случая е 22.7 процента. Обобщеният извод от всички тези числа е, че сега ликвидността на държавата е много по-висока, отколкото преди една година. При това при изчисленията отчитаме само използваемата част на фискалния резерв, а не целия му размер. Защото там има големи суми пари, които са недостъпни за правителството – Сребърният фонд, в който са събрани около 2.25 млрд. лв., фондовете за рехабилитация на АЕЦ "Козлодуй", а също средствата, които Европейският съюз дължи на страната ни, но не й ги е платил.
Външните задължения на банките
Прави впечатление, че за една година те чувствително са намалели – от 5.77 млрд. на 4.07 млрд. евро. Това даде основание на някои анализатори да говорят за пореден отлив на външното финансиране от страната ни. Всъщност причината за съществената част от намалението е много елементарна. Тя се дължи на подготовката за продажба на клона на "Алфа банк" в България на Пощенска банка. Сделката предполага изчистването на всички финансови взаимоотношения на клона с централата на "Алфа банк" в Гърция, а те са на обща стойност над 1 млрд. евро. Така ефектът "Алфа" доведе до забележимо свиване на задълженията на банковия ни сектор към външни кредитори.
Търговските дружества
Техните външни задължения имат най-голям дял в общия размер на брутния външен дълг. Общият им размер е 27.89 млрд. евро. Но е разделен на две важни части. Едната са преките задължения на фирмите по кредитни линии от чужбина. Общият им размер е 11.91 млрд. лева. Тук се включват кредитите, които например фармацевтични, енергийни и телекомуникационни компании са взели от банки в чужбина. Важно е да се подчертае, че огромната част от тези заеми се обслужват редовно и за една година общият им размер е намалял с близо 53 млн. лева. Това ще рече, че сумата на платените главници е по-голяма от новополучените кредити.
Втората част от задълженията на фирмите са т.нар. вътрешнофирмени заеми, които статистиката на БНБ отчита и като преки инвестиции. Техният общ размер е 15.89 млрд. евро, но за една година е намалял със 100 млн. евро.
От всички тези числа се вижда, че макар и да са големи външните задължения на фирмите, те не растат, а напротив – намаляват, което означава, че в по-голямата си част компаниите не изпитват затруднения при обслужването им. Впрочем и общото заключение, че външните задължения на българската икономика, макар и огромни на пръв поглед, за момента не представляват проблем нито за държавата, нито и за частния сектор.
