Не е хубаво да изненадваме читателите с цитат в началото, но този път ще го направя поради непреходното му значение. Цитатът е на Божидар Лукарски, икономическия ни министър. И Цар на трика.
"Различни пазари – различни потребления. Нека да не гледаме непрекъснато зад Океана, пред Океана и там, където има добив на петрол. Проблем на България за високите цени (б.а.- на горивата) е, че нямаме собствени добиви.“
Това изказване не е направено пред питомците на детски ясли, нито пред обитателите на дом за хора със сериозни ментални отклонения. Лукарски го говори пред национална медия – тоест пред всички българи. Но… да кажем, въпрос на ниво. И на трик. Трик, съответстващ на определено равнище.
Нещото, което обаче трябва да остави драскотина в паметта ни, е последвалият „народопсихологически коментар“ на Лукарски: „Българинът никога не е доволен. Докато в Германия, когато цената на горивото падне между 1 и 2 цента, всички немци говорят за това и излиза на първа страница на вестниците." Тук вече Лукарски се изложи със сказка за ОФ-кръжок. Само дето смени Москва с Берлин. Та точно за опитите за превъзпитание на народа са следващите ни размисли. Тези опити са песъчинката в окото ни. И те не са от днес.
„Реформаторът“ с уклони към авторитаризма даде първа команда „Падни!“ на българите още в деня на последните избори – 5 октомври 2014-а. Сигурно си спомняте как се разви тогава сюжетът на трагикомедията, за да стигне до дидактичния епилог. „Условието ни Бойко Борисов да не е премиер, за да подкрепим правителство на ГЕРБ, беше "трик за вдигане на нашия електорат", каза Лукарски пак в интервю. Часове по-късно се отрече да е казвал такова нещо. Наложи се журналистите да го „коригират“ с аудиофайл. Накрая в яда си отличаващият се с елементарни съждения войнстващ политик злостно коментира: "Оставката ми я искат единици във Фейсбук, които не са нито орган на СДС, нито на Реформаторския блок. Единственото, което могат да искат, е оставката на жена си вкъщи."
За последното ни бе даден и нагледен пример. На който бихме сложили етикета „Вторият трик на реформатора Лукарски“. Става дума за летящия старт на неговата приятелка. Вярно, че тогава той си замълча (а и какво да каже?), но независимо от това наши емигранти му написаха гневно писмо, в което натъртиха, че "назначението на танцьорка за и.д. председател на „българите в чужбина“ е израз на онзи „реформаторски“ морал, който ги е прокудил от Родината“.
Брилянтно, нали?
Та, така. В уж приятелския мач срещу собствения му народ Лукарски реализира хеттрик. При такова постижение обикновено играчът бива сменян от треньора – за да обере овациите, да се порадва на успеха си, да си почине и да дойде на себе си.
Бойко, народняко, ти си играещият треньор, какво чакаш?
Чавдар Цолов, спортен наблюдател
