На 14 октомври президентът Владимир Путин обяви край на икономическата криза в Русия. Това стана ден след прогнозата за свиване на брутния вътрешен продукт с близо 4 на сто за тази година, последвана от нова корекция от страна на Международния валутен фонд и Световната банка, както и на Руската централна банка, които предвидиха ново намаление на БВП за 2016-а.
Изявлението е интересно по две причини. Едната е ясна, за Царь – Батюшка – руският неформален монарх, не са важни никакви гласове освен вътрешния му. Само той може да определя кога започва и кога свършва една криза. Втората причина е свързана с това, че воденето на войни винаги е било свързано с уталожването на вътрешното напрежение. Руските бомби в Сирия дават такава заявка. (Не е тайна, че повечето стопански историци са на мнение, че Голямата депресия приключва с началото на Втората световна война. Защо ли? Защото разходите по подготовката за войната ускоряват излизането от рецесията и значително намаляват нивото на безработицата.)
На 6 октомври гръцкият премиер Алексис Ципрас обеща през първата половина на следващата година икономиката да отбележи растеж. "Има светлина в тунела, но след 20 месеца." Ципрас е определил този срок и нито ден повече. В същото време финансовите министри на Европейския съюз дадоха на гърците срок от десет дни за реализиране на първия пакет от мерки, договорени с кредиторите.
Това, че Ципрас се е поизложил с такава категоричност, не изненадва. Той го прави преди избори – твърде ляво, а след като оглави правителство – твърде объркано и послушно дясно. Но Ципрас прекрасно знае, че алхимията на позитивното развитие се нуждае е катализатора „говорене за позитивно развитие“. Така от векове по света гонят злия дух на инфлацията – със заклинания, че поскъпването спира.
Дотук добре. Някои говорят глупости, но обясними. Само че в нашата политическа действителност не е така. Финансовият „гуру“ Симеон Дянков обяви край на кризата за първи път на 14 юни 2010 година. За втори път бившият финансов министър в първия кабинет на Бойко Борисов пророкува край на кризата на 17 ноември 2010-а. Тогава, потънал в радост, Бойко се разгневи, че предни правителства са „купували кола без колела, скоростна кутия и спирачки". По-интересно обаче беше казаното от самия Дянков. Според него Швеция има много да учи от нас, защото имаме най-добрата данъчна политика в Евросъюза. Същия ден му репликира Кристалина Георгиева, според която Швеция е добър пример за излизане от кризата. Така двама бивши представители на Световната банка се оказаха на полярни позиции.
В първите дни на 2014-а минаващият за червен експерт Румен Гечев също даде своя принос в немотивираното икономически звездобройство. „Засега имаме основания да считаме, че икономиката на Европа бавно, но сигурно излиза от кризата. Такива са данните и за България, които са от НСИ и БНБ“, каза Гечев. На него му е простено. Думите изпреварват мисълта, а и реалността, и то с няколко обиколки. Пък и човекът говори с такъв септемврийски или октомврийски патос, че всяка демократична ноемврийска идея изсъхва сама на корен.
Но ето че дойдоха нови времена. Които, защо ли, не донесоха нищо ново: „Божидар Лукарски обяви края на кризата“. Това стана на 28 септември при откриването на Международния технически панаир в Пловдив. Доказателство ли? Според министъра на нашата икономика заложеният ръст на европейската икономика тази година е 1.6%, а ние имаме 2.2 процента.
Лукарски може би не е чел писанията от нежната революция насам, че ако се движим постоянно изпреварващо спрямо ЕС, ще стигнем средното ниво на развитие в общността след 40-50 години. И че е нормално една изостанала държава да прави по-големи скокове от една изпълнила потенциала си за развитие. Всичко друго е на принципа „Като си легнал и като станеш – това е ръст от 100 процента!“
Разбира се, споменатите слънчеви прогнози не са плод на макроикономически анализ на лица с полубожествен произход, а на самогъделичкане на сдуханото агностично его. Колкото до нас – народонаселението, добре го е написал Павел Матев: „Имах мечта (да имам часовник). Сега имам часовник (но нямам мечта)…"
С тази разлика, че политиците ни направиха хем да нямаме часовник, хем да нямаме и мечта.
