Зиме студено,
пролет зелено, лете горещо,
все ни пречи нещо!
Спомних си този рефрен от песента на бургаската формация "Тоника", гледайки тази седмица сутрешните блокове на телевизиите. Първо беше сблъсъкът за реставрацията на Антична Сердика в столичното ларго. Единия ден по "първа", другия по "втора" и на края по "трета" програма археолози и будни граждани спориха бутафория ли е, или не строителната дейност върху останките от древността. Червените тухли, дето ги редят сега майсторите, били чисто нови, оплакват се недоволните. "Ами откъде да вземем стари"?, питат ръководителите на проекта. И реставрация ли се прави, или консервация? Защото едните мислят за първото и се противят, че се върши второто, а другите уж вършат второто, но с уклон към първото. Абе, цирк, и то за цели 15 млн. лв., които на всичко отгоре трябва да се усвоят преди края на годината.
Само допреди няколко месеца всички сумтяха как може този невероятен късноантичен комплекс да седи покрит с найлони в центъра на София, без да могат туристите да му се наслаждават. Даже и протести се заформиха. Е, сега по обекта се работи почти денонощно, ама угода няма.
Същото е и с актуалния напоследък рекламен клип на страната, в който участват холивудски актьори. Завъртяха се кадрите с Антонио Бандерас, Салма Хайек, Джейсън Стейтъм и, разбира се, със Силвестър Сталоун и социалните мрежи гръмнаха. Критики, плювни, ругатни… Само за няколко часа се изписаха хиляди редове от "компетентни" на тема туризъм. Та нали все се оплаквахме, че рекламните ни послания не струват, че били изплагиатствани или банални и неотличими? Ето ви тогава нещо ново, открояващо се и определено правещо впечатление. Може да е тъповато, но няма как да не обърнеш внимание на Слай и да не запомниш думите му: "България е мястото". Такива трикове работят навсякъде по света и само на нас все нещо ни пречи. Не бил искрен Антонио Бандерас, като говорел колко му е харесала България… Че на кого му пука искрен ли е, или не? Това не е театрална постановка, а реклама. По-добре ли е да показваме заснежените скали в Колорадо и бели "карибски" плажове заедно с онази оранжево-кафява "роза"?
И накрая – инцидентът от българо-турската граница. Месеци наред цялото общество негодуваше, че мигрантите у нас влизат безпрепятствено, а когато граничарите решиха да спрат петдесетина афганистанци, бродещи среднощ из странджанските гори, се надигна вой, че превишили правата си. Един генерал, шеф на парламентарна комисия, директно призова да се търси отговорност от граничния полицай, застрелял по случайност нелегално пресякъл границата. Работата малко заприлича на онзи виц – "що си със шапка, що си без шапка".
Колкото до бежанския поток, ще си позволя да цитирам братовчед ми, който неотдавна изкара няколко месеца служба край елховската бразда. Та той казва: за толкова време една жена или дете не видяхме. Все млади мъже с бради и коран в ръцете. Какви бежанци, какви пет лева…
