Още от 2010 г. шефът на "БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ" Любомир Цеков сигнализира, че според данните от разплащателните системи българската икономика се радва на оживление. Тогава всички бяха заети с ролята си на платени оплаквачки и не обърнаха внимание на тези сигнали. Пък и как така – кризата ни застигна в 2009-а, а пак година по-късно излизаме от нея. Политиците непрекъснато нагнетяваха колко е страшно, а и още по-страшно ще стане, хората вярваха и си натискаха парцалите.
Но тези дни излезе една книга – "Анатомия на кризата". Между кориците й са поместени мненията на десет автори за изминалите шест години.
Какво става ясно от нея?
Това, че и кризата ни не е била като на хората.
Другите кризи започнаха със сривове на фискално ниво. При нас фискалната позиция беше доста добра
Другите лекуваха ликвидната недостатъчност с финансови инжекции, при нас ударът беше поет от фискалния резерв.
На запад и на юг цената платиха хората, получаващи социални плащания, при нас пенсии, социалки, майчински не бяха докоснати с пръст.
От нива на безработицата около 20% дълги години в началото на прехода първата кризисна година – 2009-а, започнахме с 13%, но така и не достигнахме 28% като тази в Испания и над 40% младежка безработица като тази в Гърция.
В стара Европа всичко приключи след превъртането на държавните дългове през банките и икономиката. Ние си направихме втора, лично наша криза през 2013-2015 година. През това време фискът беше изпуснат – на червено с около 7 млрд. лв., което според авторите на книгата е с 2 млрд. лв. повече от дефицита по време на кризата от 2009-2011 година.
Кризата официално приключи миналата година. Икономическите показатели се изравниха с предкризисните. И тук сме уникати – на Запад вътрешното потребление изтегли икономиката, при нас я тегли засилването на експортно ориентираните отрасли.
Някои соц. икономисти оправдаваха срива на бюджетната дисциплина с необходимостта от свеж ресурс за растеж на икономиката. Пазарниците твърдят точно обратното. Десислава Николова от ИПИ например е на мнение, че фискалните харчове рядко създават богатство и просперитет. Развитие и икономически растеж се постигат чрез повече пазар, т.е. по-малка намеса на държавата в стопанската система, по-малък дял от БВП, който тя разпределя, казва тя.
Оставете повече пари у хората и фирмите, те ще ги „нагласят“ най-добре! Това е моят повик, но на Бойко му харесва да има пълна хазна, за да може без реформи, т.е. без да разбълбуква блатото, погрешно наречено "стабилност", да държи в подчинение недоволните обществени сфери. Чрез малки, но бързи подаяния в пожарникарски порядък.
Това е логиката: миньор ли ще е, учител ли, доктор ли – дай му пет лева и му глей сеира. Прегладнял електорат лесно се управлява. Подхвърлиш му нещо и той се радва не толкова на придобивки, а на това, че си му обърнал внимание. И чака следващите избори, за да гласува за теб, против политическото високомерие на останалите.
Става страшно. Политическата апатия у населението поставя ултимативно искането Бойко да е на власт. Да си дойде той и да подреди държавата и отношенията й със света като единствен български демиург. И да потисне всякакви реформаторски щения, за да се натрупа напрежение в нереформираните системи, то да избухне, да свали правителството, когато Той каже. И отново да дойде, по-силен, в ролята на Спасител.
