На майка си “како” викат!

клошари циганка

Клошарите, които изпразват контейнерите за разделно събиране на отпадъци, ще бъдат глобявани между 300 и 1000 лева. Същата санкция ще се налага и за нарушаване на целостта на този вид съдове, разхвърлянето на боклука от тях и запалването им. Това предвиждат промени в Закона за управление на отпадъците.

Малиййй, тия промени на майка си "како" викат! Така би се изразил Пацо с каруцата от кв. „Христо Ботев“, с когото ме свързва дълговечно междуетническо добруване.

Всъщност аз изпитах неистовото чувство да се запозная с него, след като една зимна сутрин преди десетина години Пацо ме очарова с познанията си по хладилно дело. Пацо, "С каруцата" му е нещо като фамилия. Та той успя за по-малко от 15 минути само с голи ръце и помощ от долен крайник да обезкости напълно хладилник „Зил“. Очарованието ми преля във възторг, когато мургавият експерт сподели, че е свалил 105-килограмовата бронирана съветска гордост от петия етаж без асансьор. Оттогава индобългаринът ми е най-близкият човек в моменти, изискващи специална силова подготовка или органолептичен непукизъм при изхвърляне на кацата с остатъци от кисело зеле през юни.

Ползвам Пацо и като пазарен индекс за цените на вторичните суровини – хартия, картон, пластмаса, желязо, бакър, алуминий. Оня ден го срещам с платно от билборд пълно с пластмасови бутилки. Той ме информира, че цената на пластмасата е скочила от 10 на 16 ст. и затова е сменил бизнес профила, след като досега е залагал на хартия и картон.

От Пацо знам, че при работещите на кофа, както казва той, има строга специализация. „Свинарите“ търсят само хляб и манджи, „книжарите“ и „шишетарите“  също гледат на разделното ровене в боклука с необходимата сериозност. Всички обаче си падат по „железото“, щото "най-тегне“ и както Пацо вика: „Тежко, тежко, ама нема леко“. Това дълбоко философско обобщение е необяснимо за други освен за жена му Цуца и петте им деца.

Кофите в големите градове са работните места на безработните, това е скритата заетост, сивата икономика на завинаги изключените от стопанския процес хора. Пацо твърди, че средно на ден изкарва 10-15 лв., което прави месечно една минимална заплата, без държавата да ангажира средства и ресурси, за да му събира данъци и осигуровки.

Пацо не иска нищо от държавата, неговото семейство има статут на анклав в нейните граници. Пацо е лешоядът в обществената биосистема, единствената полезна птица, която я пречиства поради вътрешните си нужди. Единствените му допирни точки до нея са безвинетният достъп до транспортната инфраструктура и до контейнерите. Като го питах за глобите, Пацо вика: "Годи къръла, о шоро цидъла". В превод: "Мозъкът прави, а главата тегли".

Та така, държавата му отнема основното средство за производство, ако наречем така – кофите. Това не е обществено безопасно, защото се създават условия за пролетаризация, според Карл Маркс, която при определени количествени натрупвания може да прелее в революционна ситуация. По-просто казано, Пацо вместо да къса от хляба на фирмите за рециклиране на отпадъци, ще започне да краде от когото и каквото му падне. Седем гърла са това, ей. Питах го – като му забранят кофите, може ли да си помисли при сгода и от мен да открадне. Пацо вика – от тебе нема, щото си авер, ама жената и двамата големи сина, като не те познават колко убав човек си…

P.S. Моля Министерството на околната среда и водите да разглежда това писание като мнение при общественото обсъждане на промените в Закона за управление на отпадъците.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст