"Ега ти държавата, рече навремето Нейчо Неев, министър в кабинета на Любен Беров, и допълни: "Щом и аз съм й бил вицепремиер". Ега ти държавата! Ако това изобщо е държава? Защото повече прилича на мутрокрация някаква?
Дали в нормална страна, член на Европейския съюз, на бизнеса, който създава брутния вътрешен продукт, плаща данъци и дава храна на стотици хиляди семейства, ще му писне дотолкова от мачкащия всичко по пътя си държавен апарат, че да пусне рубрика в сайт под наслов "Стига вече"? Сигурно целта на бизнеса не е да прави пари, а да "клати" правителството? Да, ама не! Защото протестът му е срещу съзнателното разсипване на ключови за икономиката ни фирми. Да вземем "Овергаз" за пример? Но не е само тя.
Прави са четирите най-големи национално представени работодателски организации в България да искат промени в енергийния сектор, след като половин година чакат да видят обещаната им Пътна карта за реформи в енергетиката, която потъна незнайно къде.
През 2013 г. в Мюнхен председателят на Германската федерация на работодателите Дитер Хунд поиска от Ангела Меркел достъпни цени на електроенергията, които да позволят на бизнеса да бъде конкурентоспособен в международен план. И как реагира тогава добрата приятелка на Бойко Борисов? Дали посъветва индустриалците "да не й дават акъл от Тайланд" и "от дългите си почивки", защото малко се откъсвали от действителността?
И за чие футболно хоби в България трябва да се говори със сарказъм и ирония? За това, при което изграждаш футболен отбор по европейски образец и той отива в групите на Шампионската лига, печелейки няколко милиона евро и връщайки България отново на футболната карта? Или за хобито на един министър-председател да порита топка в селската лига, докато в парламента се разглежда и гласува закон, свързан с реформите в правосъдието. При това безвъзвратно закъснели реформи, за които България отнася не само упреци. В тази връзка дали в Европа, или в банановите републики комуникацията между изпълнителната и уж независимата от нея съдебна власт става чрез доноснически СМС-и, червеи и каки?
Затова питаме: държава ли е това? Нормално ли е заради спор на пътя двама 100-килограмови гавази, с тъмно криминално минало, да пребият до смърт 18-годишно момче, а 15 човека да гледат сеир отстрани, без никой да се намеси? След което местната прокуратура да се чуди как да "мине" виновните с възможно най-лекото обвинение?
Дали е в реда на нещата двама съседи (в Благоевград) да стигнат до бой и пробождане с нож заради едно паркомясто?
Или 16-годишен келеш (в Бургас) да пребие мъж на 64 г. в автобуса, защото е направил забележка на приятелката му, че си е сложила краката на отсрещната седалка?
Редно ли е (в София) псевдонационалист да бие минувач и да му счупи глезена заради спор за едно куче? Нека после да ни обясняват, че престъпността била натикана в миша дупка… И че който негодува, е заплаха за националната сигурност…
Но да спрем дотук, че въпросите станаха твърде много. Преди дни един икономист заяви, че близо 150 души на ден напускат България, за да намерят реализация зад граница. За 365 дни това прави 54 750 човека – един средноголям български град. Дали са доволни от бизнес средата, която създава властта, та са се юрнали като стадо, подгонено от кучето пазач към границата. Или пък на някого просто му изнася тук да "цари" оскотяване, затъпяване и мутрокрация…
