Зима е, кочината по-малко мирише

Парламент Лютви Местан

"Съвършено нормално е с г-н Кънев да не говорим не само през лятото, но и през зимата, а тя тепърва настъпва. Говорихме за политическа зима, за ветровете, които веят през тази политическа зима, които променят и някои политически реалности. Нищо повече от това не бих могъл да ви кажа." Така настъпилият руска мина Лютви Местан описа съдържанието на дългия си разговор с Радан Кънев (в петък, 15 януари). Местан събуди с категоричното си "не" онези, които сънуваха впрягане на екзактния му наратив в новия десен политически проект около ДСБ.

Ние пък сънуваме разбиването на модела "КОЙ". Подобно на това, което сънуваше Ботев във фейлетона си "Политическа зима". Имаме си падишах, имаме и велик везир, имаме си и държава в държавата. В нея всичко е спокойно, чат-пат (разбирай всеки ден) претрепват и ограбват някого, но от  премиер до МВР-шефове и партийните лекета всички твърдят, че между тези случайности връзка няма. Който твърди обратното – клати стабилността на държавата.

А ето какви ги сънуваше Ботев:

"Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните ми царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока степен на моето затлъстявание и за благоденствието на моята обширна кочина. Не бойте се, господа, аз сънувам. Дайте ми да прочета цариградските (пеефски – бел. авт.) вестници и аз ще си зема думите назад, т.е. ще да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко блаженствува под дебелата сянка на паякът. Само – църррр! Там на една муха изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50-60 души за рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т.е. в Диарбекир и в Акия; тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето; там окачили едного на въже да се поизсуши."

Наяве нещата са също толкова спокойни. Завчера се събудих възкъсно и прегледах новините в интернет. До преди обяди нито едно убийство!!! И тъкмо да реша, че спокойствието не е сън – опаааа!!! Пребили журналист в Поморие. Стоян Тончев е смлян с бухалки, а докато го млатели питали: "Докога ще пишеш?!" А можеше просто да му кажат: "Не се пише така, бе, човек! Пиши иначе, за да блаженстваш под дебелата сянка на паяка!" Пардон – октопода, щото на последните местни избори колегата се пробвал за кмет на града и украсил предизборната си платформа с плакат, на който пробожда с меч октопод.

Да се чуди човек защо ни трябваше да си играем четвърт век на демокрация? То и Ботев щеше да се чуди, ако беше доживял свободата, ама чак такова чудо нямаше как да доживее. Пълна кочина, управниците – затлъстели до пръсване мутри, поданиците – мухи верни.  Карат на царските подаяния, блаженстват на празните приказки и цвилят от кеф на откровените простотии. Та всичко това си го имахме и преди демокрацията. Разликата е само една – България става място все по-злачно и по-… покойно.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст