Има ли драма с новия дълг?

Десета среща на бизнеса с правителството Димитър Радев - управител на БНБ Владислав Горанов - министър на финансите Петър Андронов - председател АББ

Нов облигационен дълг – за близо 2 млрд. евро пласира българското правителство на международните пазари на 14 март. Това стана чрез предлагането на две нови емисии от държавни ценни книжа. Първата е седемгодишна, с общ номинал от 1.144 млрд. евро и при годишна лихва от 1.875% и доходност от 2.156 процента. Доходността е по-висока от лихвата, защото облигациите са пласирани на първичния пазар по емисионната си цена, която е 98.192% от номинала. С други думи, срещу 100 000 евро номинал на облигационен дълг, който държавата е поела по тази емисия, хазната ни е получила 98 192 евро.

Втората емисия е дванадесетгодишна. Нейният общ номинал е 850 млн. евро, с годишна лихва от 3% и годишна доходност от 3.179 процента. Доходността е по-висока от лихвата, защото емисията е пласирана по цена, която е 98.237% от номинала. Това ще рече, че срещу дългови книжа за 100 000 евро държавата е получила 98 237 евро.

Както предвиди в. "БАНКЕРЪ" още в началото на годината, правителството направи този облигационен заем на международните пазари през март веднага след заседанието на изпълнителния съвет на ЕЦБ на 10 март. Моментът е подбран много добре, тъй като на това заседание ЕЦБ свали т.нар. си основна лихва от 0.3 на 0.4% годишно. А това веднага повлия за понижаване на цената на ресурса на международните капиталови пазари. Освен това ресурсът, който правителството получи от емитирането на тези две облигации, ще му позволи отново да  увеличи фискалният резерв до нива от 10 млрд. лева. Това е особено полезно при сегашната несигурна външна и вътрешна конюнктура, при която въобще не е ясно кога и какъв външен или вътрешен политически, природен или друг трус ще вкара хазната в непредвидени разходи. В такива ситуации касата на държавата трябва да е пълна. И то колкото е по-пълна, толкова по-добре. В този смисъл поговорката "Страх лозе пази" с пълно основание може да се перефразира като "Дълг лозе пази".

Тук стигаме до много често задавания в момента въпрос

трябваше ли държавата да взема този дълг

от близо 2 млрд. евро и да увеличава дълговото си бреме? С този въпрос са свързани всички обвинения за влизане в дългова спирала и други подобни. Коментар по темата веднага направи във Фейсбук бившият финансов министър Пламен Орешарски. "Правителството емитира нови 4 млрд. лв. (2 млрд. евро) дългове на външните капиталови пазари. Още една стъпка по дългова спирала, в чийто кръг страната ни навлезе още миналата година с приетите лимити за нови държавни дългове от 16 млрд. лева. Това става само дни след като ЕК ни постави сред петте страни членки с най-големи икономически дисбаланси. И в същия ден, в който Съветът на ЕС обобщи по най-негативен досега начин мониторинговия доклад за България, за разлика от хвалебствията за напредъка на Румъния за последната една година. Тези няколко негативни щрихи са логичен резултат от пълната безпомощност в управлението на страната, на която сме свидетели в неговата втора серия", коментира Орешарски.

Противна на неговата позиция очаквано застъпи председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова."Ние теглим заем, защото вече осма година продължаваме да сме на дефицит. Продължаваме да харчим повече, отколкото събираме от данъци. Тук веднага започваме да говорим ниски ли са данъците, слаба ли е събираемостта, много ли харчим. Но едновременно  с това искаме повече пари за здравеопазване, за образование, за сигурност… И това продължава осма година. За съжаление този дефицит се финансира с дълг. По-голямата част от този дълг отива за плащане на взети преди това заеми и за да престанем да трупаме дълг, бюджетът трябва да излезе на излишък. В този аспект няма драма с този дълг", каза Стоянова и се опита да изтъкне положителните, според нея, моменти от емитирането на двата нови облигационни заема. "Положителна новина е, че заявките на инвеститорите за тези 2 млрд. евро са много повече. Което означава, че има доверие към България. Това се доказва и от рекордно ниската лихва, и тя ще ни даде възможност догодина да платим един заем с много по-висока лихва от 4.25% годишно", заяви председателят на бюджетната комисия.

Мотивите на Менда Стоянова за осемте години дефицит, заради които се трупа дългът, звучат странно. Защото през повечето от тези години именно ГЕРБ управляваше България. Което означава, че именно политиката на правителството на тази партия е довело до ситуацията с дефицитите, предизвикали дълга. Да припомняме ли как се отразяваше на изпълнението на няколко закона за държавния бюджет усвояването на любимите на правителството на ГЕРБ еврофондове? С актуализация, водеща до увеличаване на планираните дефицити, и то при положение че има преизпълнение на приходите в бюджета. Така че не данъците трябва да се вдигат, а да се води разумна разходна политика. Всичко това обаче не дава изчерпателно обяснение на въпроса трябваше ли все пак да се взема този заем от 2 млрд. евро.

Отговорът може да бъде намерен в Закона за държавния бюджет 

за 2016-а. В неговия чл.66 пише: "Може да бъде поет нов държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително и чрез Българската банка за развитие". Тук е според шеговитата фраза ключът от бараката.

Никой не може да каже какви ще са резултатите от предприетата оценка на качеството на активите на банковия сектор. Ако се окаже, че държавата трябва да извади някаква сума, за да подкрепи преструктурирането на дадена банка, за което я задължава законът, министърът на финансите трябва да разполага с достатъчно средства, за да реагира. Иначе пак ще изпаднем в идиотската ситуация от лятото на 2014-а, когато преструктурирането на КТБ и спасяването на парите на кредиторите й зависеха от волята на политиците да актуализират бюджета, за да може правителството да вземе нужния му допълнителен дълг. Не го направиха, дълго умуваха… а сега всички теглим последствията от политическия егоизъм на парламентарните партии. Финансовият министър Владислав Горанов е наясно, че не бива да допуска в подобна ситуация да му липсва ресурс, с който се разпорежда единствено правителството. Иначе рискува стабилността на финансовата система, съществуването на кабинета… и собствената си глава.

Що се отнася до това

дали двете облигационни емисии са успешни

– отговорът зависи от гледната точка. Ако питаме българските банки и пенсионни фондове – те са изключително доволни от предложената доходност на двете облигации и от факта, че за пръв път от много години насам им е позволено да участват в покупката им на първичния пазар, а не да ги придобиват чрез посредници, което намалява печалбата им. При огромна свърхликвидност – близо 7 млрд. лв., която те държат на загуба, всяка една такава възможност е повече от добре дошла. Неслучайно 32% от седемгодишните облигации и 25% от дванадесетгодишните – общо за около 579 млн. евро, са купени от български инвеститори. Според изпълнителните директори на някои големи банки въпросната свръхликвидност е една от причините за постигнатите ниски лихви по двете облигационни емисии. В друга ситуация и при сегашната икономическа конюнктура биха били по-високи, твърдят банкери.

В този ред на мисли оптимизмът на Менда Стоянова за

голямото търсене и рекордно ниските лихви

е малко пресилен. Първо при всички емитирани от България облигации на международните пазари търсенето чувствително е надхвърляло предлагането. В това отношение последните емисии не предлагат нищо необичайно. Ако говорим за лихвите – всички, които разбират от облигации, са наясно, че те не са единственият водещ компонент при определяне на цената на дълга. Съществува и елементът "отстъпка от номинала", с която се купуват тези държавни ценни книги. Комбинацията между отстъпката и лихвата формира т.нар. доходност, която облигациите носят на инвеститорите. При седемгодишната емисия, пласирана на 14 март 2016-а,  доходността е 2.156%, а при седемгодишната емисия, пласирана на 20 март 2015-а, доходността е 2.179 процента.

При сегашната дванадесетгодишна емисия доходността е 3.179%, а при дванадесетгодишната емисия, пласирана преди година, тя е 2.732 процента. Както се вижда, за успех при ценовите показатели трудно може да се говори. Но финансистите са наясно, че и доходността не е истинският измерител на ценовия успех на една книга. Той се определя по надбавката над средните лихвени суапове, която сходни по срочност облигации на една държава имат. За сегашната седемгодишна емисия тази надбавка е 185 базисни пункта (1.85%), а за дванадесетгодишните – 235 базисни пункта (2.35%). Година по-рано тези надбавки са били 180 базисни пункта (1.8%) за седемгодишната емисия и 210 базисни пункта (2.1%). С други думи, облигациите от 2015-а са пласирани по-успешно от тези през 2016-а.

Всъщност по този безпристрастен показател най-успешна е десетгодишната емисия, пласирана от правителството на Пламен Орешарски на 27 юни 2014-а. При нея надбавката на средните лихвени суапове е 160 базисни пункта (1.6%). Тя е най-ниската надбавка, постигана въобще от пласирана на международния пазар българска държавна ценна книга. Нищо че лихвата по тези облигации е 2.95%, а доходността 3.055 процента. А най-неизгодна за държавата в това отношение е облигационната емисия, пласирана от кабинета на ГЕРБ на 2 юли 2012-а. Тогава правителственият финансов гений Симеон Дянков предложи за продажба петгодишен облигационен дълг за 950 млн. евро с лихва 4.25%, с доходност от 4.436% и с надбавка на средните лихвени суапове от 320 базисни пункта (3.2%). Такава е равносметката при ценовото мерене на облигационния успех.

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст