Промените в Закона за съдебната власт, които се наложиха след поправките в конституцията и разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, минаха на първо четене в парламента. В сряда (16 март) депутатите ги приеха със 118 гласа "за", 19 "против" и един "въздържал се". На практика срещу тях гласуваха само депутати от БСП и един независим. Въздържал се е Атанас Атанасов.
Дебатите се точиха с часове, при все че законът се приемаше само "по принцип". Основните спорове очаквано се завъртяха около най-решителната промяна в него: начина, по който магистратите ще избират следващите си представители във Висшия съдебен съвет. А от този избор всъщност ще зависи решаването на основния проблем в съдебната власт: ако не да се премахне, то поне да се ограничи до някакви по-приемливи граници политическото влияние в следващия висш кадрови орган на магистратите.
Да припомним, че ВСС се състои от 25 членове – 11 от тях определя парламентът, 11 се избират от магистратите, а главният прокурор и шефовете на двете върховни съдилища влизат в съвета по право.
С промените в конституцията, които бяха гласувани през декември 2015 година, се взе решение 11-те членове на ВСС от парламентарната квота да се избират с квалифицирано мнозинство – с 2/3 от гласовете на народните избраници. Както се видя при избора на новите инспектори в Инспектората на ВСС обаче тази нормална за европейските държави гаранция за прозрачност и правилен избор лесно може да бъде заобиколена със задкулисен пазарлък и с гласуване "набързо". Така че гаранция, че в парламентарната квота на следващия ВСС няма да погледнат същите "послушковци", които ще пращат СМС-и на следващите министър-председатели, на практика няма.
Редът, по който магистратите ще избират своите 11 представители за ВСС, пък трябва да се уреди в Закона за съдебната власт. Добрата новина е, че вече няма да ги има т. нар. делегатски събрания, на които един съдия или прокурор, по правило приближен на шефа, гласуваше вместо петима свои колеги. Предвидено е магистратите да гласуват пряко и лично на общо събрание, което да се провежда в две последователни съботи – в едната ще се обсъждат кандидатурите, в следващата ще се гласува за тях. Законопроектът залага целият процес по дебатите и избора да се излъчва директно онлайн от сайта на ВСС, за да може да го следят не само юристите, а и всички граждани.
Основните манипулации на политиците обаче се завъртяха около начина на гласуване и предвидения в законопроекта "падащ кворум". Защото от него всъщност зависи с колко гласа магистратите ще изберат своите представители във ВСС.
"Ще ударите поредната греда в опита да реформирате съдебната власт, която ще доведе до много сериозно напрежение, спорове и битки на лобита. Какъв напредък е, когато общото събрание – защото искате пряк избор на съставите на ВСС, може да се проведе на втория ден при условията на спадащ кворум? Как ще бъдат равнопоставени представителите на магистратските общности от София и провинцията, кой ще им плаща командировъчните", попита лидерът на БСП Михаил Миков.
Всъщност в законопроекта е записано, че изборът на магистратите за техните представители във ВСС ще се смята за редовен, ако кандидатите са събрали гласовете на повече от половината от съдиите, на прокурорите или на следователите, включени в списъците на действащите магистрати. Само че в следващата алинея пише, че ако тези гласове не се съберат в деня за гласуване, "се произвежда нов избор на следващия ден. И изборът се смята за редовен независимо от броя на гласувалите".
Точно този "падащ кворум" накара БСП да скочат и да поставят ребром въпроса: редно ли ще бъде следващите членове на ВСС да бъдат избирани с гласовете на стотина, 60 или дори 30 магистрати, тъй като може да се предположи, че голяма част от хората от провинцията няма да могат да изчакат края на гласуването и ще си тръгнат, особено ако ВСС не поеме разноските по престоя им. А отговорът на законодателя впрочем е изключително важен, защото точно в този избор всъщност е гаранцията, че в следващия ВСС няма да има креатури на политически партии и на икономически кръгове – поне не и излъчени от магистратите. И за да се случи тази гаранция, е необходимо в избора да се включат максимален брой съдии, следователи и прокурори.
Споровете около окончателната редакция на текстовете в закона очевидно предстои – в хода на първото четене на проекта той се ограничи само до това, дали става дума за "падащ", или "спадащ" кворум. Но сериозен дебат всъщност нямаше. Което пък напомни защо всъщност се наложи тази реформа: за да се осигури независимостта на магистратите от политическата власт – мисия, която изглежда сякаш все по-невъзможна. Защото най-лесното решение на дилемата с кворума: електронният вот присъстваше в залата само "виртуално" – като факултативна възможност, заложена в закона за някой ден в бъдещето. При все че този вариант е и наполовина готов: в момента всички административни ръководители на съдилища и прокуратури могат да влизат с паролите си в електронната система на ВСС и няма никаква пречка този механизъм да се използва и за осигуряване на електронния вот за всички магистрати. Натиск да се случи електронното гласуване в парламента обаче нямаше. Единствен депутатът от Реформаторския блок Петър Славов се опита да "пречупи" монолитното мнозинство, заело поза "против". Но всуе.
Изборът на магистратската квота обаче не е единственият горещ картоф, който явно ще буни страстите до окончателното приемане на промените в ЗСВ. Ще има спорове около странната компилация на съдии от ВКС и ВАС, пред която ще се оспорват резултатите от гласуването – някои депутати вече нарекоха това "извънреден съд", непредвиден в конституцията. Новият начин, по който ще се сформират помощните атестационни комисии, също се оказа дискусионен за част от депутатите. А като се знае тяхната склонност да пренаписват цели норми "на коляно", и то директно в залата за гласуване, какво в крайна сметка ще излезе от внесения с фанфари законопроект след второто му четене, никой не може да каже.
