Александър Маринов
Едноличното решение на премиера Борисов да спира големи обществени поръчки заради "витаещи в обществото съмнения" (коригирано със задна дата като указание към министрите да проверят "под лупа" всички такива поръчки) отново изведе на преден план старата и любима мантра за преминаване към "ръчно управление" на държавата.
Колкото и да е неприятно на водача на ГЕРБ, той в момента прави римейк на поведението на Сергей Станишев в последната година от мандата на ръководеното от него правителство на тройната коалиция. В края на декември 2008-а, опитвайки се трескаво да покаже, че е в състояние да овладее процесите на разпад и да аргументира рокадите в кабинета, бившият председател на БСП обяви, че "корабът на държавата може да премине през бурните води", само ако бъде направляван от здрави ръце.
Припомням този епизод (заедно с последвалите го събития), за да покажа колко жилави са непознаването и недоверието към механизмите на саморегулация на обществото, които – това е отдавна доказано – са много по-ефективни от целенасочените импулси на политическа воля. Ако нещо се изискваше от управлението на страната тогава (и с не по-малка сила се изисква и днес), то е съвсем друго – да бъдат въведени
ясни и строги правила, валидни за всички
и да се оставят отделните професионални и социални общности да намерят най-добрите решения за специфичните им проблеми в кризисната обстановка. През декември 2008-а някои журналисти побързаха да направят извода, че държавата ни е била "на автопилот", като сметнаха, че това е убийствена (само)критика на правителството.
През последните седмици критиките на политическото дежа вю са доста по-редки и кротки в сравнение с жупела, изсипал се преди години върху главата Станишева. Но проблемът остава, дори се задълбочава. Защото Станишев все пак бе достатъчно грамотен, за да съзнава, че перченето с позата на капитан, хванал здраво щурвала, е и трябва да остане опит за кризисен пиар. Бойко Борисов, изглежда, си вярва, че е
последната опора и надежда
на България, което му дава морално основание (законите и правилата никога не са го вълнували особено) да дърпа всякакви ръчки по лично усмотрение. Което означава – особено в днешните размирни времена – че имаме голям проблем.
За разлика от предшествениците си, които се стараеха поне да създават видимост за уважение към разделението на властите, сегашният министър-председател не се церемони особено да раздава оценки на всички. А има и доста примери, че не се задоволява само с оценки – "ръчното управление" отдавна е в сила по отношение на парламента, политическите партии, съдебната власт, местните органи на самоуправление, бизнеса. Сипят се съвети и препоръки към ръководители на суверенни държави. Известен респект (засега) е запазен само към Светия синод.
Ставащото носи големи рискове, които очевидно премиерът не разбира. Първото нещо (което би трябвало да му дойде наум) е, че подобен подход рязко увеличава опасностите пред него лично и ръководеното от него правителство. Същото съвсем недвусмислено си позволи да заяви в неотдавнашно интервю вицепремиерът Томислав Дончев, известен по принцип с премереното си публично говорене. Застраховайки се с преценката, че Борисов е постъпил правилно, Дончев веднага предупреди, че това е същевременно опасно, защото "концентрира високи обществени очаквания към министър-председателя". Всъщност, като се отчита широкият спектър от възможни последици (вътрешни и международни) от подобно самоволно и доста уязвимо от правна и политическа гледна точка поведение, не е трудно да се досетим, че
вицепремиерът се застрахова
Публичната суетност на Борисов е пословична. В желанието си да се хареса на колкото е възможно повече хора, той е готов на всичко. Същевременно някой сигурно го е посъветвал, че с подобен ход може да извлече трайни политически дивиденти, като се представи за принципен борец с корупцията. Но и в този случай любовта към импровизациите му изигра лоша шега. Тъкмо бе започнал "да влиза в ролята" и поредното интервю по национална телевизия взриви поредната репутационна бомба. В свойствения си стил българският министър-председател обяви, че "отдавна сме ги минали румънците, защото техните министри крадат – и затова ги вкарват в затвора, а нашите не, защото е създаден ред всички да работят съвестно и отговорно".
В допълнение, цялото "ръчно изпълнение" с лавината от отменени обществени поръчки е видим
опит да се прехвърлят подозренията
за мащабни далавери от политиците към администрацията. След началника си редица министри подеха тази песен, обвинявайки "лошите чиновници", че са компрометирали правителството, нагласяйки условията за поръчките. Борисов заплаши с уволнения и дори със закриване на цели администрации. Цитираният по-горе Дончев дори изказа философско-кулинарни сентенции от рода на "Покварата е сосът, в който администрацията естествено плува". Но този номер едва ли ще мине, защото само много невежи или напълно неинформирани хора могат да повярват, че обществени поръчки за милиарди са оставени в ръцете на чиновници. Съвсем ясно е, че никой няма да позволи на експерт, началник отдел и дори директор на дирекция да предопредели чрез нагласени за конкретен участник параметри кой ще лапне такива тлъсти хапки. Тези въпроси се решават на високо, ама много високо равнище. Да не говорим, че и от формална гледна точка под съответните документи и актове трябва да стои подпис на министър или поне на заместник-министър, т.е. на политическо лице, ползващо се с личното доверие на премиера (иначе не би го взел в екипа си).
Цялата работа около преминаването на "ръчно управление" чудесно се вписва в народната поговорка
"Хем сърби, хем боли"
От една страна, са изкушенията за милиарди обществени пари, които всеки момент могат да станат твърде необходими с оглед на нестабилната политическа обстановка и предстоящите (предвидени и непредвидени) избори. Огромното "его" на Борисов, претенциите за лидер от европейски мащаб и желанието да се направи добро впечатление, "където трябва" също засилват "сърбежа". Но, от друга страна, картината става все по-неясна и плашеща. Пеевски очевидно е "на дузпата", но кой ще дойде след него? И КОЙ ще бъде следващото подставено лице, служещо не само за посредник на изгодни сделки, но и за отклоняване на вниманието? А и няма ли да лъсне истината, че голяма част от парите, необходими за обществените поръчки (ако, не дай Боже, бъдат спечелени от безупречен кандидат), просто ги няма? На всичко отгоре веднага се появиха неудобни въпроси от рода на "Добре, ще гледате под лупа, но кой ще държи лупата?" Да, както се казва в класическото произведение, "положение хуже губернаторского".
Казаното с още по-голяма сила важи за държавата и обществото. Защото ръцете, които сега претендират за монопол над държавното кормило, не са нито сръчни, нито уверени, нито чисти.
