В разразилата се буря в морето от обществени поръчки държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" успя някак да си намери уютен пристан. Единствената процедура на морските чиновници, която бе спряна от транспортното министерство на 16 март, бе за изграждането на безжична интернет мрежа по морските пристанища във Варна, Бургас, Росенец, Балчик, Леспорт и Несебър срещу 6 млн. лв. без ДДС. Проектът трябваше да се финансира по програмата "Транспорт" и от него щяха да спечелят и редица частни фирми. На бургаското пристанище два печеливши терминала се стопанисват от "БМФ Порт Бургас" на братята Георги и Кирил Домусчиеви, петролният терминал "Росенец" е на рафинерията "Лукойл Нефтохим", портовете Леспорт и Балчик се държат от "Химимпорт", а морската гара в Несебър беше дадена на концесия по време на първия мандат на Бойко Борисов на акционерното дружество "Водмар", където 50% дял от капитала държи свързваната с Делян Пеевски "Водстрой – 98".
В оглавяваната от Ангел Забуртов държавна фирма обаче има
още няколко търга, които предизвикват въпросителни
Като например обявената на 18 ноември миналата година поръчка за "Проектиране и внедряване на интегрирана информационна система за планиране и управление на ресурсите в Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Тя е за солидната сума от 5.215 млн. лв., като финансирането се осигурява по новото издание на оперативната транспортна програма. В мотивировката си хората на Забуртов посочват, че внедряването на въпросния софтуер ще "подпомогне изпълнението на всички инвестиционни проекти, както и разработването на нови, предвидени за финансиране със средства от фондовете на Европейския съюз в следващите години, ще подобри процесите по осъществяването на стратегическите и оперативните дейности по планиране, управление и поддръжка на пристанищната инфраструктура". Добавено е също така, че информационната система ще доведе до поредица от ползи – добри стопански практики, въвеждане на унифицирани процедури за вземане на решения, подобряване на регулаторния мениджмънт, ефективно управление на инвестиционни проекти, повишаване на рентабилността чрез засилен контрол върху отчетността на разходите и най-вече… постигане на прозрачност в управлението.
Това добре, но за прозрачност и равнопоставеност към всички кандидати в надпреварата и дума не може да става. Някои от тях отправят едни и същи обвинения към "Пристанищна инфраструктура" – че техническите характеристики са направени за един производител и един модел информационна система. "Така формулираното задание ограничава възможността да се предостави максимално ефективно предложение и смятаме, че е водещо към определен производител и рязко ограничава възможната конкуренция", посочва директно една от участвалите компании.
От бранша са категорични, че на така зададените условия в България отговаря само фирмата "Стемо", в комбинация с "Телелинк". Единственият конкурент на "Стемо" се оказва консорциумът "Аднес", в който влизат "НЕСС – Чехия" и регистрираната у нас "Адвен" – собственост на американско дружество. Но в крайна сметка на чуждестранния участник са му "намерени" една камара пропуски и до отварянето на финансовите предложения на 18 март стига само "Стемо". Така сега е само въпрос на време
надбягването с един кон да приключи
Много интересна е и друга една процедура на морските чиновници – "Изграждане на информационна платформа по проект KNRIN", предназначена за мониторинг на Черно море. Тя е финансирана по линия на Норвежкия финансов механизъм и проектът е на стойност 950 хил. евро (около 1.9 млн. лв.). Случайно или не, победител отново е "Стемо", този път в обединение с "ESRI – България". Изискванията за подбор на кандидатите пак са направени така, че предопределят избора на победителя. Едно от условията е всеки претендент да разполага с експерт разработчик на Географска информационна система (ГИС) и експерт пространствени данни. За разлика от останали членове на екипа, за тези специалисти се изисква не само опит в три проекта, но са поставени и допълнително ограничаващи и стесняващи избора критерии.
"В България в областта "околна среда" са реализирани ограничен брой проекти, като всичките са реализирани на платформа ESRI Inc. Тоест експертите с опита, който се изисква, са само такива, работили на платформа ESRI, и евентуалният участник не може да предлага други, дори да са работили на по-удачни платформи. Поставените по този начин изисквания задължават участника да предложи платформа ESRI Inc, тъй като в противен случай няма да покрие изискването за експерти. А това изключително благоприятства и даже директно предопределя избора на ГИС платформа", посочва една от фирмите кандидатки. Поради тази причина от пет подадени оферти три са декласирани. Странното е, че сред тях е предложението и на фирма "Кьонсберг", правила подобни проекти на международно ниво. Само че хората на Ангел Забуртов са преценили, че й липсват технически възможности.
Предвид всички посочени обстоятелства, не е странно, че на първо място е класиран консорциумът между "Стемо" и "ESRI – България". Останалото на второто място обединение "Интертех" е обжалвало решението пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, но поради неизрядности в подадената жалба на 1 март тя е отхвърлена окончателно, без спорът изобщо да бъде разгледан по същество. А на 16 март (същата дата, на която стана ясно, че управляващите спират процедурата за безжична интернет мрежа по морските пристанища във Варна, Бургас, Росенец, Балчик, Леспорт и Несебър) контрактът със "Стемо" и "ESRI – България" е подписан.
В бранша се говори, че
заданията на държавното предприятие
за ИТ проектите ги пише държавното дружество "Информационно обслужване", с което, за да се заобиколи Законът за обществените поръчки, се сключват договори за под 20 хил. лева. Клюката е, че след това бюджетът на подготвяните проекти скача в пъти – например за проектиране и внедряване на интегрирана информационна система за планиране и управление на ресурсите в "Пристанищна инфраструктура" предварително са планирани 2 млн. лв., а в "официалното задание" бюджетът вече е над 5 млн. лева. За безжичния интернет пък сумата скочила от 2 млн. на 6 млн. лева.
Има и още една любопитна поръчка, която не е свързана с информационни технологии и още не е обявена. От свои източници "БАНКЕРЪ" научи, че Ангел Забуртов възнамерява да даде 15 млн. лв. (без ДДС) за проектиране и изграждане в Бургас на конгресен, научноизследователски център за контрол и изследване на Черно море, с прилежащи офис площи. Някои смятат, че подобна сграда наистина е необходима и това е сред малкото поръчки на пристанищните чиновници, която не е предопределена за "правилния" кандидат. Но други задават въпроса защо й е на "Пристанищна инфраструктура" конгресен център? В рентиерска фирма ли ще се превръща, генерирайки приходи от наеми, и няма ли къде да бъдат вложени споменатите 15 млн. така, че да подобрят инфраструктурата на пристанищата?
