Множат се последователите на отрицателните лихви въпреки констатациите, че тази политика на Европейската централна банка не е постигнала основната си цел – да накара кредиторите да дават назаем повече пари на компаниите и на потребителите.
Унгарските централни банкери
решиха на 22 март да понижат основната лихва на страната от 1.35 на рекордно ниските 1.20 процента. Решението изненада 18 от анкетираните от агенция "Блумбърг" 19 икономисти, които не очакваха промени. Единственият експерт, "надушил" движение, е прогнозирал лихвено намаление до 1.25 процента. Икономисти на "Ерсте банк груп" в Будапеща пък очакват основната лихва да слезе до 0.75 процента.
Другата важна новина е, че лихвата по еднодневните депозити тук за първи път в историята бе свалена под нулата – до минус 0.05 процента. Със закана тя да продължи да пада, ако икономическите условия го наложат. А надбавката, начислявана на гарантираните еднодневни заеми, бе понижена с половин процентен пункт – до 0.25%, с което разликата между депозитната и кредитната лихва бе свита до 1.5 процента. Унгарските централни банкери обещаха да преразглеждат този лихвен коридор всеки път, когато вземат решение за базовата си лихва.
Една от причините за изненадващото лихвено понижение е променящата се инфлационна перспектива. Час преди решението Централната банка на Унгария публикува последната си прогноза за ценовия ръст, която бе орязана от предишните 1.7 на 0.3% през тази година и от 2.6 на 2.4% през 2017-а. Икономическият растеж пък бе ревизиран от 2.5 на 2.8 процента. Унгарските централни банкери предлагат и иновативна програма за "безплатно" финансиране на кредиторите, която да активизира кредитния процес и да стимулира растежа. Това ще става чрез тригодишни лихвени суапови контракти, с които контролният орган поема част от кредитния риск, ако в замяна банките увеличат отпусканите заеми. Чрез програмата се цели и насочване на депозитите на кредитните институции в държавни облигации, за да се намалят правителствените разходи за обслужване на дълговете.
Унгарският форинт падна до 313.10 за едно евро след лихвените решения на Унгарската централна банка и продължи надолу до 314.36 в късния следобед на 24 март.
В Прага също обмислят въвеждане на отрицателна лихва
като средство за защита от нежелан прилив на капитали. Той може да настъпи, ако Чешката централна банка последва примера на швейцарската си "колежка" и се откаже да защитава тавана от 27 крони за едно евро. Това вероятно ще се случи след около година – в резултат на засилването на растежа на местното стопанство и на очакваното успокояване на цените на суровия петрол. В момента основната лихва в Чешката република е 0.05%, а паричните стратези обсъждат дали да последват ЕЦБ на територията под нулата. Марек Дримал – старши икономист на "Комерчни банка", оценява на 40% вероятността чешките централни банкери да въведат отрицателни лихви, преди да се откажат да поддържат тавана на кроната към еврото.
От началото на годината чешката валута се търгува в близост до бариерата, "спусната" през ноември 2013-а, за да бъде предотвратена дефлацията. В късните следобедни часове на 24 март тя се разменяше срещу 27.07 крони за едно евро.
Сред полските парични стратези
пословични с какофонията във възгледите си, се е възцарила изненадваща хармония. Това се случва след смяната на осем от общо десетте членове на паричния съвет на централната банка. Те се обединиха около мнението, че понижението на лихвените проценти ще е "по-скоро вредно, отколкото полезно" и на първото си съвещание в новия състав на 23 март оставиха без промяна – на досегашните 1.5%, основната лихва на страната. Това се случи въпреки публикуваната преди две седмици последна прогноза на централните банкери за инфлацията и за икономическия ръст. Според нея спадът на цените в Полша ще продължи и през третото тримесечие и вместо очакваната средна инфлация от 1.1% през тази година тя ще бъде минус 0.4% и чак през следващата ще се доближи до долната граница на целевия диапазон на банката от 1.5 процента. На практика полските парични стратези не успяват да се доближат до целевата инфлация от 2.5% от декември 2012-а насам.
През последните 11 тримесечия БВП на Полша е нараствал с най-малко 3% на годишна база, като в периода от 1 октомври до 31 декември 2015-а растежът се е ускорил до 3.9% спрямо същия период на 2014-а. Новата прогноза на централната банка е за 3.8% увеличение на БВП през тази и през следващата година (срещу, съответно 3.3 и 3.5 процента).
От началото на годината полската валута е поскъпнала с 3% и в късния следобед на 24 март се разменяше срещу 3.8263 злоти за един щатски долар и 4.27 злоти за едно евро.
