Преуспелият млад мъж – политик и бизнесмен (като кафето 2х1) Делян Пеевски, се обиди на държавата и обяви, че прекратява бизнес начинанията си у нас. В същото време не пропусна да отбележи, че бил подложен на… политически натиск. "Натиск" може и да е имало, но той едва ли ще да е политически, като се има предвид неговата "активност" на този терен. Анализатори на действията му от последните дни смятат, че по-скоро иде реч за добре платено и "достойно пенсиониране".
За по-малко от седмица "момчето" на Илия Павлов не само "се раздели" с отскоро осветления си бизнес – дела му в “Булгартабак”, но се отказа и от покупката на торовия завод "Химко". Сградата на BTV, ако вече е законно негова, не попадна сред коментираните, както и 50% участие в "Техномаркет".
Оказа се обаче, че купувачът на дяловете му в тютюневия холдинг е създаденото в Дубай дружество TGI MIDDLE EAST FZE, чиито реални собственици едва отскоро са известни.
Не е за подценяване и фактът, че сърдитият отскоро депутат успя за изтъргува акциите си на цена, доста над текущите борсови котировки. Тази сделка го превърна в доволно богат човек, в чийто портфейл официално влязоха около 25 млн. лева. Което причисли Пеевски към групата на легалните милионери у нас.
Нещо повече – сделката през Българската фондова борса прави тези милиони напълно чисти, с доказан произход, но най-сладкото е, че те са освободени от данъци. Защо ли? Ами Делян Пеевски купи 5-те процента от капитала на "Булгартабак" през август 2015 г. от неизвестната дубайска офшорка "Дженерейшън Интернешънъл Инвестмънт Лимитед", представлявана от оръжейния бос Петър Манджуков.
Сделката стана чрез дружеството "НСН Инвестмънт", което бе основано месец по-рано от Ирена Кръстева. Ден след сделката – на 18 август, Кръстева дари 90% от "НСН Инвестмънт" на сина си Делян Пеевски. Така без да е похарчил и стотинка, видният депутат се оказва с пълен портфейл. Колко точно е платила майка му Ирена Кръстева, не стана известно, но е факт, че към онзи момент борсовата оценка на книжата на цигарения холдинг бе 41 лв. за акция, а когато Пеевски продаваше, бе 66 лв. за ценна книга. С други думи, не само е върнал инвестицията, но е реализирал и солидна капиталова печалба (поне 60%). И, както е добре известно, тя е освободена от данъци.
Затова може да кажем, че доживяхме времето, когато Пеевски ще спре да ни "разплаква" със семплата си декларация в Сметната палата. Според нея той беше собственик едва на три недвижими имота – два апартамента и къща с двор (придобити през 2002-2004-а), един лек автомобил "Опел Омега" (да сте виждали Пеевски в Опел), купен за 1000 лв. през 2003-а и няколко десетки хиляди лева на депозит от спестявания от… заплата. Е, всичко друго било на мама, но да не забравяме, че той е единственото й дете.
Може би тъкмо успешната продажба на подарения от нея 5-процентен пакет от акции му позволи
да загуби с лека ръка депозита си от 1 млн. лв.
който беше внесен за участието му на търга за "Химко". Впрочем официално там единствен кандидат за активите бе фирмата му "НСН Инвестмънт". Преди два месеца (на 20 януари) компанията на депутата от ДПС обеща да плати 11.7 млн. лв. и да "възроди завода". Тези обещания събудиха надежди в душата на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Тя дори "провидя" възможност затвореният преди повече от десетилетие (през 2004-а) торов завод да възстанови част от производството си, да бъдат създадени работни места и да успее да върне част от вземанията си от "Булгаргаз" и НЕК. За каква част от тях така и не се спомена, но ако се има предвид последният публикуван отчет на обявеното в несъстоятелност дружество, необезпечените задължения на "Химко" са основно към тези две държавни компании и са на стойност 82 млн. лева…
През януари 2016-а меракът на Пеевски за тази поредна придобивка повдигна много въпроси. Основният от които беше – каква е целта му? Очевидно не ставаше въпрос за реален бизнес – още повече че той е чел за торовото производство единствено във вестниците. Специалистите обаче знаят, че да си купиш завод за торове, който не работи от 14 години, чиито ценни активи са отдавна разпродадени, а остатъците от оборудването му стават по-скоро за скрап, е повече от озадачаващо. Някои анализатори на сделката още тогава намериха единственото обяснение във възможността да се търсят политическо влияние и изборни дивиденти от този "северозападнал" район на страната. Очевидно сега
снетото доверие от "ковчежника"на ДПС
му попречи да похарчи десетината оставащи за доплащане милиони, за да бъде сключен окончателният договор. Самият Пеевски изпрати официално изявление до медиите, в което изтъкна твърде странния аргумент, че се отказва от завършване на сделката заради… политически натиск. Специалистът по натискане на копчета, които изстреляха в различни орбити една банка, няколко политици, сред които и Местан, както и редица знайни и незнайни бизнес конкуренти…, видите ли, бил притиснат. От кого – не се посочва.
"Аз се отказвам да участвам занапред в български бизнес проекти, за да запазя от унищожаване всеки потенциален мой бизнес партньор, който би бил нарочен като "свързан с Пеевски", заявява той. Политическите ми опоненти, казва Пеевски, все едно че има политическа реч, с която да бъде запомнен, и "тези, които продължават да злословят срещу мен", могат да бъдат доволни.
"Считам за недопустимо в държава членка на Европейския съюз (бел. ред. – интересно дали си е задавал същия въпрос, докато зариваше КТБ), чрез натиск и негативни кампании да се унищожава бизнесът, да се злепоставя доброто име на български фирми и да се възпрепятства дейността им", запита риторично Пеевски. И напомни, че през януари "НСН Инвестмънт" ООД, в което е мажоритарен собственик (с 90%, останалите 10 са на майка му Ирена Кръстева), внесе необходимия депозит и участва като кандидат в търга за закупуване на активите на "Химко" – Враца. "Намерението ми бе дружеството купувач да възстанови част от производството на химическия завод и да открие нови работни места в град Враца", направи никому ненужното допълнение депутатът.
"Необоснованият политически натиск и продължаващата медийна кампания (б. ред. – така и не стана известно кого визира) против мен, изострена в последните седмици и отразяваща се изключително негативно както върху дружествата, в които имам участие, така и върху други стопански субекти, с които нямам никаква връзка, ме накараха да се откажа от по-нататъшно приключване на сделката за закупуването на активите на "Химко" – Враца”.
"Надявам се, че това мое решение ще позволи на други инвеститори, достатъчно сериозни, да придобият активите на “Химко”- Враца, и да реализират инвестиционна програма за възраждането на предприятието, която да защити по най-добрия начин интересите на Северозападния регион, който е един от най-бедните в страната", пише още той.
"Затрогващото" изявление обаче дойде след очевидно доброзорно прозрение. То беше разпространено само часове след като премиерът Борисов заяви, че ГЕРБ няма да управлява с ДПС, докато "Пеевски е в тази партия". И обеща, че ще има строги наказания за спрените обществени поръчки, сред които двата лота на магистрала "Хемус" и строителството на горски пътища, свързани неофициално с него.
Каква обаче ще бъде съдбата на оставеното от години на произвола на съдбата (и не само на нея) предприятие оттук насетне? На този въпрос трудно може да се отговори, след като
нашенските машинации
прогониха през лятото на миналата 2015 г. единствения инвеститор, проявил интерес към завода.
Тук е моментът да припомним, че ANJ/ARVI GROUP тогава предложи да купи активите на "Химко", като с официално писмо обяви, че "възнамерява след придобиването им да извърши мащабна реконструкция и реновация на завода". В предложението от юни миналата година се казваше още: "Възнамеряваме част от инсталациите да бъдат преработени в инсталации за производство на комбинирани торове с капацитет около 200 хил. т годишно, а друга част ще бъдат преработени в инсталации за производство на биоетанол. Като съпътстващо производство ще бъде изградена и инсталация за производство на биогаз. Инвестиционната програма на корпорацията възлиза на стойност над 120 млн. евро, които имаме готовност да осигурим както от собствени средства, така и от европейски финансови институции."
Скандалът с корупционен привкус
който се разрази, след като от компанията се оплакаха на премиера Борисов за поискан подкуп от 500 хил. евро, все още се нищи от прокуратурата. След което по традиция ще попадне във фризера.
Така или иначе, колкото повече време минава, толкова повече шансовете на това предприятие да възстанови, макар и частично, някаква сходна дейност не просто намаляват, а буквално се сриват.
А отчаяните опити на синдика на завода Росица Томова да продаде активите му в последните две години превърнаха и малкото оптимисти за възможния рестарт на "Химко" в отчаяни скептици. Според повечето бивши ръководители на предприятието възстановяването на торовото производство вече се превръща в мисия невъзможна, ако инсталациите и технологичните линии не бъдат изцяло подменени с нови. Но за това са необходими огромни инвестиции, каквито могат да си позволят само големи компании от бранша. За съжаление такива няма на хоризонта, поне засега.
Кметът на Враца Калин Каменов все още се надява, че ще се появи нов инвеститор, който да купи "Химко" и да развива "каквато и да е дейност на този огромен и пустеещ терен". Бившият дългогодишен директор на комбината Кирил Петков, който е автор на една от програмите за рестарта на "Химко", вече премина в отбора на песимистите. Той казва: "Според последната оценка, правена на инсталациите в "Химко", все още е възможно възстановяването на 20-25 на сто от капацитета на комбината. Едва ли обаче при сегашното му състояние той ще може да произвежда продукция, от чиято продажба печелеше 58 млн. долара годишно през 80-те и дори през 90-те години на миналия век. Падението на "Химко" започна през 1997-а, сега вече дойде и краят", смята Петков.
Ще има ли нов търг за предприятието на този етап все още не е ясно. Единственият човек, който може да даде отговор на този въпрос – синдикът Томова, така и не рачи да обяви намеренията си. Единственото, което каза пред в. "БАНКЕРЪ" е, че когато има какво да каже, ще го съобщи. Но пропусна да каже кога ще е това.
Фирмите собственици на "Булгартабак"
TGI MIDDLE EAST FZE е новият официален собственик на 12.22% от "Булгартабак" . Доскоро те бяха притежание на Делян Пеевски (5%) и бизнесмена Едоардо Миролио (7.22%). Акциите бяха изкупени от дубайското дружество на извънборсовия пазар на 18 март на цена малко над 59 млн. лева.
Тук е моментът да припомним, че през март 2014-а при проверка на Комисията за защита на конкуренцията името на TGI MIDDLE EAST FZE "изплува" като собственик на лихтенщайнската офшорка Livero. Тя пък купи 100% от виенската BT invest GMBH, която притежава 80% от "Булгартабак холдинг".
Ако пък се вслушаме в думите на прогонения банкер Цветан Василев, който казва, че Пеевски и майка му са реалните собственици на Livero, излиза, че с въртележките по тази продажба на практика собствеността се окрупнява. А свързани помежду си лица контролират 92% от капитала на "Булгартабак".
В две различни сделки през годините BT invest смени собствениците си. Сега капиталът й е разделен поравно от регистрираните в Лихтенщайн дружества – Stiga Anstalt и Woodford Establishment. От 2014-а насам мениджър на BT invest е Венцислав Чолаков. До момента той е и изпълнителен директор на тютюневия холдинг, но ако съдим по документите за насрочено на 31 март общо събрание на "Булгартабак холдинг", ще бъде освободен от поста.
Още когато Комисията за защита на конкуренцията през 2014-а разгледа промяната на собствеността, в решението й пишеше, че крайният дубайски собственик Prest Trade (което пък е собственик на TGI Middle East FZE) е физическо лице без друг бизнес. Градската легенда тогава разказваше, че в документите умишлено било заличено неговото име, но всъщност ставало дума именно за Венцислав Чолаков.
TGI се свързва с "Булгартабак" и по друга линия. Управляващият директор на дубайското дружество Шреаз Фандиз фигурира в бордовете на двете фабрики на "Булгартабак". На предстоящото общо събрание освен смяната на Чолаков е предвидено в управлението на холдинга да влезе и друг представител на TGI – Рахул Нимкар.
