Изравняването на силите означава първо един обществен натиск, който дори не е необходимо да бъде уличен.
Както е известно от 25-те години демократичен преход президентските избори са изключително удобни за обръщане на сакото с хастара навън.
Бизнесът е много конформистки настроен, няма национална нагласа у него. И нищо не печели от това поведение и слагачество.
Г-жо Дончева, на конгреса на “Движение 21” обявихте война на мутрите и мафията. Как точно си я представяте?
– Да уточним обекта на войната. Мутри и мафия има отдавна и справянето с тях не е битка, която ще се води еднократно и ще се спечели бързо. Това, на което сме обявили фронт, е управлението на държавата от мутрите и мафията. Това са две различни неща. Има много други държави, в които съществува сив и черен живот. С тях обаче се занимава правоохранителната система. А когато мутрите и мафията имат държава, и в тази държава живеят хора, които считат, че това им вреди, те би трябвало да се съюзят, за да отстранят мутрите и мафията от властта.
Как си го представям? Отстраняването от властта в една демократична страна, членка на НАТО и ЕС, би трябвало да стане чрез избори. Проблемът у нас е, че мутрите и мафията правят изборите – а това означава, че ние нямаме свободни и демократични избори. Последните местни избори бяха илюстрация на това как могат да бъдат фалшифицирани резултати и как няма никакво значение дали гласуваш и за кого гласуваш. При това положение съюзяването на политически и неполитически субекти за постигането на това изконно начало за всяка демократична държава – свободните и демократични избори, трябва да стане по този прагматичен принцип. Многобройността на съюзниците трябва да изравни силите, защото в този си вид те очевидно са неравностойни.
Какво означава това? Как ще стане?
– Изравняването на силите означава – първо, един обществен натиск, който дори не е необходимо да бъде уличен. Общественото усещане за силата на противника идва дори когато в битовите си контакти вие виждате хора, които са готови да противодействат. Това силно обезкуражава много хора, които формално не принадлежат на мафията и мутрите, но им служат, защото разчитат на дребни ползи, намират си извинение с това, че имат някакви битови нужди и се страхуват. Страхът у нас в сегашния момент е в много повече случаи оправдание, отколкото съществуването на реална заплаха.
Вторият елемент от отстраняването на мутрите и мафията от властта е свързан с избирането на политически стъпки, които могат да доведат до политическа промяна във властта. И първата такава среща на силите ще се състои на президентските избори. Както е известно, от 25-те години демократичен преход президентските избори са изключително удобни за обръщане на сакото с хастара навън. А това, както през 1996-1997 г., би отключило път за предсрочни парламентарни избори и за провеждането им при едно служебно правителство, което е изчистило лостовете на мутрите и мафията за манипулация на избори в държавата, в институциите й.
Не сте ли твърде голям оптимист? Последните социологически проучвания на “Екзакта” и други показаха, че хората продължават да харесват и обичат Бойко Борисов.
– Не се водете от социологически агенции и врачки. Казвам врачки съвсем сериозно, защото ако проследите жълтите вестници, които мутрите и мафията контролират също, там можете да прочетете всякакви гадателки, които да ви кажат кой кога е във възход, в спад…
Говорим за проучвания на общественото мнение все пак…
– Не говорим за проучвания, а за прислужване. Част от нагласите на хората почиват върху това дали намират за възможно или не решението на задачата. Когато ти по всякакъв начин ги сугестираш, че това е невъзможно решение, защото съотношението на силите е неравностойно, това им влияе.
Става дума за липсата на алтернатива.
– През 90-а да не би да имаше алтернатива? Комунистическа партия с 1 милион членове и с всички властови позиции в нейни ръце. Тогава опозицията изглеждаше слаба и смешна. Нашият истински проблем – освен човешката апатия и обезкураженост – е и международният фактор. Говорим за апатия и обезкураженост не в обикновения малък човек, макар че той количествено решава изборите, а в активната част на България, която е предимно в бизнеса.
Българският бизнес е много наведен, да ме прощава, да не кажа легнал. Готов е да мине валякът върху него и да го размаже като лист хартия. Бизнесът е много конформистки настроен, няма национална нагласа у него и съзнанието, че не печели нищо от това свое поведение и слагачество. Бизнесът има нужда от простор и от добър климат, който да му позволява да планира, организира и финансира идеите си.
В българската действителност, за да оцелее бизнесът, трябва да се “зашие”, да се вкара в приближените на властта.
“Няма ляво, няма дясно”, така ли? Всички трябва да се съюзят в борбата срещу мутрите и мафията? Но някои анализатори смятат, че така се размиват идеологическото, политическото, което е в полза на мутрите и мафията.
– Няма такива анализатори, има писачи. Мутрите и мафията са идеологически всеядни. В началото на прехода БСП се отказа да прави реформи, защото казваше, че това са десни мерки и много ще загуби, ако ги направи. Животът показа, че БСП само загуби от това, че отказа да прави реформи, защото в очите на всеки разумен човек тя стана партия, която не прави нищо сериозно и на която не може да се разчита.
Когато има сериозни проблеми, истинските политически партии трябва да имат решения за тях. Разликата между лявото и дясното в решението е кои обществени слоеве ще калкулираш, ще вземеш предвид, на които ще дадеш и по-специално решение понякога с оглед на решаването на големия въпрос. А в една такава задача – отстраняването на мутрите и мафията от властта – лявото и дясното трябва да си помогнат.
Не слагам знак на равенство обезателно между ГЕРБ и мутрите и мафията в смисъл на идентичност. Но злината в една държава идва не само от единиците и лицата, а от много хора, които по битови причини са готови да обслужват злото. Така че обслужващите злото, без да са самото зло, също имат отговорност, от която не могат да избягат.
ГЕРБ са заели място в ЕНП, и то по един много лесен начин. Това е в ущърб на старите десни партии. Те на практика нямат международна поддръжка, дори след като влязоха в правителството, те не получиха по-различно отношение от ЕНП. ГЕРБ е заела 3/4 от дясното пространство в България. В останалата четвърт се намества Реформаторският блок, и то по различен начин, защото са в различни позиции и отношения. И какво остава за нормалните хора в десницата? Що се отнася до ПЕС – няма сериозна разлика между политиката, която провеждат двете европейски семейства и бизнеса, когото обслужват, и начина, по който го правят. Да разчиташ на сегашната европейска левица за помощ в битката с мафията е много деликатна история. В крайна сметка БСП под ръководството на Сергей Станишев роди модела "КОЙ" и го представи правителствено.
Не си ли отива моделът "КОЙ" с Делян Пеевски? Или той ще бъде сменен от друг или други, но задкулисният кукловод ще си остане?
– Вашият вестник се чете от делови хора, които са запознати в подробности с битността на българския бизнес. Така че те знаят, че това, което тръгва сега, е отново да сменим караула. Защото сегашният караул се е изтъркал и е станал обществено достояние в прекалено големи подробности. От деветдесет и някоя година това упражнение го правим няколко пъти. Имаме нужда от един нормален политически и икономически живот, който да почива върху правила. Смятам, че имаме вече достатъчно мощни икономически субекти, които нямат нужда от пробутване извън правилата. Имат нужда някой да попречи техен конкурент да бъде пробутван извън правилата. За да сработи какъвто и да е икономически инструментариум, е абсолютно задължително политическият фундамент да бъде здрав и стабилен и върховенството на закона ясно. Това означава, че ние от "Движение 21" не желаем да делим бизнеса на наш и чужд. И не желаем да раздаваме правосъдие със супер задна дата, т.е. да разследваме от ранния преход кое защо е станало.
Затова ли смятате, че съдебната реформа е реформата на реформите?
– Да, защото това е тест доколко сме в състояние да премахнем обслужващите модела "КОЙ" в съдебната система. Това е важно за всеки бизнесмен, защото ще знае, че няма да намери частен съдия-изпълнител, който да го обере, пък после да ходи да се оправя по съдилищата. Няма да намери търговски отделения, които да му откраднат фирмата, и агенция по вписванията, изпълняваща тази цел. Няма да намери административен съд, който да правораздава според указания на МС или на конкурента му, който си е купил съдии. Много хора смятат, че това е проблем на проблемите. Иначе ще си въртим фразата на Клинтън "Икономиката, глупако". Но не можеш да построиш икономиката правилно и да пуснеш хората да правят разумни икономически действия и да прилагаш икономически мерки, ако отдолу почвата играе под краката ти.
Вие се обявихте за нормална държава. Вашият бивш съпартиец Георги Кадиев дори кръсти партията си така. Ще имате ли някакви общи действия с него, с БСП и други, след като на конгреса ви имаше доста шарено присъствие?
– Аз говоря за нормална държава от 2011 г., откакто обявихме идеята за "Движение 21". Във времето съм получавала упреци, че говоря като Яне Янев за конституционни поправки. Да натикаш на някого в устата три фрази, които той не знае как ще осъществи, не го приравнява с други хора, които работят по тази тема. Какво от това, че и други хора са разбрали, че държавата трябва да се нормализира. Тоест да има един нормален политически живот, почиващ на демократичните принципи, с които уж започна тази промяна и този безкраен преход, и да се спазват. Ние не сме си патентовали идеите в ИНРА. Нали затова е политиката – да пропагандираш тези идеи. Колкото повече хора ги разберат, колкото повече хора са готови да работят за тях, толкова по-добре. Общи действия ще има с всички, които смятат, че това е проблем и той трябва да бъде решаван. Следващите дни и месеци ще се убеждаваме, че това не съдържа риск за идентичността на лявото и дясното. Че съществуват политически формули, които могат да помогнат за общи действия на лявото и дясното, на центъра, на НПО-тата. За мен е задължително лидерите на българските политически партии да си говорят помежду си. Това няма да ни направи по-малки политически противници, няма да ни размие възгледите, даже може да ни ги уясни.
Може ли да се окаже Вашата президентска кандидатура като първа стъпка на това обединяване?
– Аз неслучайно не използвам думата обединяване. Моя президентска кандидатура, подкрепена от различни части, при съответни условия и при запазване на тяхната идентичност, е една такава възможност да бъде направено първото упражнение. Това обаче изисква да бъде популяризирана тази идея, без да бъде изкуствено форсирана. Давам си сметка, че политическите аксиоми са труднопреодолимо нещо и че има хора, които до такава степен са ги усвоили, че те са станали техен чип. Но също така съм забелязала, че най-смелите идеи, най-нетрадиционните могат да бъдат възприети, когато това се прави аргументирано и когато оставиш събеседника да свикне с тази мисъл, а не да се чувства пресиран. Изправени сме пред нестандартна ситуация в България. И както за всяка нестандартна ситуация, дори и в бизнеса, трябва да намерим нестандартно решение.
Татяна Дончева е родена на 28 януари 1960 г., в Трявна. Юрист по образование. Работила е като прокурор, сега е адвокат. Депутат от БСП в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. През 2005 г. се кандидатира за кмет на София на частичните избори и остава втора след Бойко Борисов. През 2011 г. напуска социалистическата партия и основава "Движение 21".
