Пет страни членки на ЕС оформят черния списък на държавите, в които има най-много жертви на трафик на хора. Сред тях е България наред с Холандия, Полша, Унгария и Румъния. Според доклад на Европейската комисия през 2014 г. 65 на сто от отвлечените и продадени деца като сексуални роби и донори на органи произхождат от ЕС, 30% са от държави извън Общността, 5% са хора без гражданство. Проучването на ЕК разкрива, че най-често трафикантите на хора са българи, румънци, белгийци, германци, испанци, нигерийци, турци, албанци, бразилци и мароканци.
По повод тревожните данни тази седмица кабинетът утвърди Национална програма за 2016 г. за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите. За пръв път в документа е заложена и превенция за мигрантите в България от трети страни,особено по отношение на деца бежанци, които не са придружени от родители.
Министерският съвет планира през годината три национални кампании. Едната е насочена към превенцията на трафика на хора за трудова експлоатация, ще бъде отбелязан с информационна кампания и Международният ден за борба с трафика на хора 30 юли. Трета инициатива ще информира за новите форми на трафик. Отделено е и специално внимание на информационни дейности сред представители на уязвими ромски общности, както и на развиване на мрежата от доброволци към деветте местни комисии за борба с трафика на хора.
Все по-често сред бежанците, преминаващи границите ни, има и деца, които са без родители. За облекчаване на съдбата им кабинетът прие Координационен механизъм за взаимодействието между институциите и организациите за гарантиране правата на непридружените деца чужденци, включително търсещи и получили закрила. Разписани са и мерки за подобряване на сътрудничеството между институциите в рамките на Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца жертви на трафик, завръщащи се от чужбина.
Програмата обръща внимание на мултидисциплинарния поход, както и на обмена на информация и положителния опит на страни членки на Шенгенското пространство. Мерките са насочени към подобряване на процедурата по идентификацията на жертвите на трафик, ефективно преследване на престъплението и адекватна подкрепа за жертвите. По отношение на закрилата, възстановяването и реинтеграцията на жертвите на трафик на хора през 2016 г. към Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) функционират центрове за закрила и приюти за временно настаняване на жертви във Варна и Бургас, които предоставят различни услуги. В Бургас беше разкрита и продължава да се развива допълнителна услуга за дългосрочна реинтеграция на жертви на трафик на хора. Миналата седмица НКБТХ стартира процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Организиране на функционирането и предоставяне на услуги в приют за временно настаняване и център за закрила и помощ на жертви на трафик и приют за временно настаняване и последваща реинтеграция в община Бургас". Предвиждат се и партньорства със съответни институции и организации за специализирана подкрепа на мъже, жертви на трафик, се посочва в стратегията.
