Антикорупционните прокурори в Румъния са успели да възстановят през 2015 г. рекордните 2.9 млрд. евро чрез дела за корупция. Досега се дивяхме основно на броя осъдените управници, магистрати и олигарси в северната съседка. Но ето ги и финансовите измерения. Подобна сума не само оправдава и осмисля средствата и усилията в борбата с корупцията. Тя е солидно перо в икономиката, крайъгълен камък в националната сигурност, морална кауза в полза на обществения интегритет.
Когато една такава кауза се окаже успешна, тя бива утвърждавана. Затова на дневен ред в румънския парламент са два нови законопроекта за утежняване на наказанията за корупционни престъпления – както за даване и вземане на подкуп, така и за търговия с влияние. Санкцията за вземане на подкуп става от четири до десет години лишаване от свобода, а за даването му и за търговия с влияние – от три до девет години. И очевидно румънците смятат да ги налагат, защото за миналата година осъдените за корупция са се увеличили от 142 на 239 души.
Българските прокурори нито осъждат някого за корупция, нито прилагат конфискацията в рамките на наказателното производство. Комисията по конфискация пък струва на данъкоплатеца точно толкова, колкото печели по дела за отнемане на престъпно имущества. А онова, което комисията връща реално на държавата, не си струва дори разходите й за канцеларски материали. И новина от тези дни – само по един от 50 сигнала за укриване на данъци в особено големи размери започва разследване.
Затова прав е българският премиер Бойко Борисов, че България отдавна е изпреварила Румъния, защото не вижда българи да напират да живеят отвъд Дунава. Срещу събраните там 2.9 млрд. евро у нас върви свирепо узаконяване на кражба на 4-5 млрд. лв. след историите с КТБ. Корупцията е принципно недоказуема, а "възстановяването" на средствата е с друго съдържание.
