Датският принц-консорт Хенрик, съпруг на управляващата кралица Маргрете, обяви неотдавна, че излиза в пенсия и се отказва от официалните си задължения. Във връзка с това той доброволно смени титлата си с "по-малко формална", като поиска да го наричат само принц Хенрик. Нацията въздъхна с облекчение. Най-после бе сложен край на половинвековната борба, която 82-годишният кралски съпруг водеше за получаване на по-висок статут в обществото. Схватката бе придружена от скандали и откровени изявления. От време на време принцът дори напускаше демонстративно Дания с отчаяната надежда, че поданиците на Маргрете ще го призоват обратно, награждавайки го с титлата крал. "Какво е това принц – някакво момченце от приказките! Аз съм сериозен възрастен мъж", възмущаваше се Хенрик на страниците на таблоидите, подкопавайки с изцепките си престижа на монархическата институция.
Обсъждайки решението на принца "да сложи оръжието“, датските медии си припомниха най-ярките епизоди от неговия "поход към славата". Всъщност той е френски граф и истинското му име е Анри Мария Жан Андре дьо Монпезат. А след като през 1967-а се ожени за наследничката на датския престол бе преименуван на Хенрик и получи титлата принц.
При пътуванията си в чужбина французинът многократно е твърдял, че е датският крал. Тайното става явно съвсем случайно. Веднъж гостувал на своя приятел барон Платани в Сицилия и, както обикновено, се представил за коронована персона. След като отпътувал, баронът бил посетен от важна датска делегация и италианецът не се стърпял да се похвали, че току-що е бил домакин на Негово Величество краля на Дания. "Ние нямаме крал, а кралица", обяснили сащисаните гостите. Така или иначе новината стигнала до датските медии, давайки повод за поредния скандал. Вестниците обвиниха принца, че е подправил биографията си в нечистоплътния стил на някои бизнесмени и политици, приписващи си образование и награди, които никога не са получавали.
Въпросното мошеничество обаче не подлежи на съдебни санкции. "Разбира се, че Хенрик няма право да нарича себе си крал, доколкото е длъжен да се отнася с уважение към монархията и да спазва правилата на играта. Но чисто юридически нарушение няма. "Крал" може да е всеки, който реши. Както има "крале на кренвиршите" и "крале на покера“, смята политологът Дитлев Там.
Друг паметен епизод от отчаяната битка на Хенрик за повишаване на статута му е свързан с навършването на пълнолетие на сина му кронпринца Фредерик. Той зае официално второто място след кралица Маргрете в списъка на ранговете, изтласквайки баща си на трета позиция. В отговор обиденият Хенрик избяга във френското си имение.
"Примирих се с това, че съм "номер две“, но да отстъпя мястото на сина си след толкова години живот с кралицата е прекалено. Мислех, че кожата ми е дебела като на носорог, но се оказа, че не е така", оплака се във вестниците униженият и оскърбеният Хенрик. Тогава датчаните успяха да потушат бунта му по метода на моркова и тоягата. В знак на солидарност с Маргрете поданиците обявиха бойкот на виното, произвеждано в имението на Хенрик: "Пиехме тази бълвоч само за да угодим на кралицата. Но вече имаме пълното право да преминем на по-качествени напитки." На свой ред кралският двор привлече съвет от специалисти по хералдика, които посъветваха да се направят някои дребни отстъпки на тщеславния французин. Принц Хенрик получи обещание, че на лимузината му ще се вее датското знаме, а главата му ще бъде украсена с голяма блестяща корона. В резултат съпругът на кралицата се завърна от доброволното си изгнание, макар и все още нацупен.
Следващият му пристъп на гняв бе предизвикан от референдума за наследяване на престола, на който народът гласува за равни права на кралските потомци от мъжки и женски пол. Тогава датчаните пак забравиха клетия Хенрик.
"Настоявам за равноправие. Аз съм жертва на дискриминация по полов признак. Защо една жена, омъжвайки се за крал, става кралица, а мъжът, женен за кралица, остава принц за вечни времена?", питаше на висок глас французинът. Работата стигна до парламента, където депутатите проведоха специална сесия, посветена на претенциите на Хенрик, и гласуваха, че кралица Маргрете трябва да му разреши да се нарича крал. Само че кралският двор реагира хладно на препоръката и не последваха никакви действия.
Все пак Хенрик получи частично признание. По случай излизането му в пенсия водещият датски таблоид Extra Bladet оповести, че занапред ще нарича принца "крал". "Той беше до кралица Маргрете в продължение на 48 години, криейки обидата си зад печална усмивка. Хенрик така и не се сдоби с равноправието, което ние изискваме във всички други случаи", написа вестникът.