Изключително интересен обмен на мнения между премиера Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев ни поднесе изминалата седмица. Обменът протече, както в онзи стар виц: Плевнелиев влезе на срещата с неговото мнение, а излезе с позицията на премиера.
Става дума за противоречията им относно съвместния военен флот на Турция, Румъния и България, за създаването на който ни натисна румънският президент Клаус Йоханис. През седмицата той се срещна последователно с президента Плевнелиев и с Борисов.
Идеята му, подкрепена горещо и от Турция, е този флот постоянно да пори водите на Черно море под флага на НАТО, за да озаптява Русия. Морската инициатива на Румъния, която е свързана със създаването на Черноморски флот на НАТО, бе одобрена и от Плевнелиев. Нормално, особено след речта му пред Европарламента десетина дни по-рано, когато той окончателно изгради реномето си на ястреб. "В Европа има война, тя се случва в Украйна. За мен Крим е Украйна, а Украйна е Европа", заяви Плевнелиев.
Войнствеността му обаче бързо се сломи – до извънредната среща между него и премиера Борисов. След нея президентът мъжествено отрече, че застава зад идеята за създаване на черноморски флот на НАТО: нека да се спрат всякакви спекулации, че ще се правят флотилии с някого и насочени срещу някого, каза той.
Разликата между обстоятелствата от вица и реалният разговор на двамата беше, че Борисов отиде на крака при Плевнелиев. Това прави политическия виц, родил се от този факт, още по-пиперлия.
Въобще за пореден път на всички ни стана ясно кой е началникът тук. Може някой да изпаднал в заблуждение по този въпрос, но съвместната пресконференция на Борисов и Плевнелиев разби всякакви илюзии. Дотолкова категорично, че даже с един колега спорихме дали едното ухо на Плевнелиев не изглежда по-голямо – сякаш дърпано с пръсти.
На същия брифинг, стегнат и изпънат – като след инструктаж пред началник, изглеждаше и военният министър Николай Ненчев, също известен ястреб. Неговата земеделска душа обаче навярно е била шокирана от възможността да се озове на боен кораб, в сърцето на титанична битка с руския флот в Черно море. Така се зарече премиерът: "Чакам Ненчев да си дойде и Дани Митов да си дойде, много ще ми е неприятно да са поемали ангажимент, но ако мои министри са давали напразни надежди, без да ме информират по тази тема – ще имат проблем с мен. Ще ги пратя на корабите да воюват те."
Навярно идеята на Йоханис се е понравила и на външния министър Даниел Митов, прочул се като яростен миротворец след работата му за Националния демократически институт на САЩ. Със сигурност след заканата на Борисов да прати на корабите и него, възпитаникът на Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа и член на редакционния екип на списание "Разум" е загубил ума и дума.
Позицията на Бойко Борисов за дрънкането на оръжие говори, че той може би е внимавал в часовете по история. Оттам навярно помни поуката от участието ни във войните в Европа и света. А тя е, че никой не ни е питал какво мислим ние, независимо дали сме били сред победените, или победителите. Справка – Ньойският договор и Ялтенската конференция.
В днешния свят на оголени до очевидност геополитически игри обаче е много любопитно докога премиерът Бойко Борисов ще ходи по въжето, опънато между интересите на НАТО (имай предвид САЩ) и Русия.
Ходейки по него, на нашия премиер му се привиждат платноходи, яхти, туристи, мир и любов по черноморските брегове. Видение, излязло сякаш из под перото на Лермонтов:
"Белеет парус одинокий
В тумане моря голубом!.."
И так далее…
По ред съображения от биографичен характер обаче сме склонни да оприличим Борисовото видение по-скоро като мечта на обикновен концесионер на плаж в Несебър, който си прави сметките без Лилето Павлова.
В конкретния случай няма лошо, макар да знаем, че ще ни скубе здраво за чадър и шезлонг. Другото обаче със сигурност ще ни излезе по-скъпо. И премиерът в случая е прав…
