Анализът на експертите на Българска банка за развитие потвърждава констатациите за стабилността на българската финансово-кредитна система. Според него през второто тримесечие на 2016 г. банковата система в страната се развива стабилно, като повечето нейни показатели се подобряват. Спрямо края на март активите й се повишиха с 1.5 млрд. лв. (1.7%) и към края на юни са на стойност от 88.7 млрд. лева. Ликвидността на банковата система се запази високо, като коефициентът на ликвидни активи (КЛА) през юни е 36.64%, което е с 3.7 процентни пункта (пп) повече спрямо стойността на показателя една година по-рано. Заедно с увеличението на активите на банковата система се наблюдават изменения в тяхната структура. През второто тримесечие се наблюдава увеличение на всички видове активи без Парични средства по сметки в централни банки, като най-много се увеличават Кредити и вземания с 978 млн. лева. Намалението на паричните средства в централни банки се дължи на стремежа на търговските банки да намалят ефекта от отрицателните лихвени проценти, наложени от БНБ върху свръхрезервите.
През последните месеци се наблюдава
известно оживление при отпускането на нови кредити
Според данните от "Банков надзор" към края на юни кредитите към нефинансови предприятия са на стойност от 32.9 млрд. лв. и са се увеличили с 254 млн. лв. спрямо края на март. Кредитите за домакинства са на стойност от 18.3 млрд. лв. и са се увеличили с 203 млн. лева. Добрите резултати от проведената проверка на качеството на активите ще увеличи готовността на търговските банки да увеличат своята експозиция към фирми и граждани, като се има предвид и че търсенето на кредити също нараства през последните месеци. Въпреки оживлението на кредитния пазар на годишна база кредитът за фирми все още отбелязва годишен спад от 2.9%, а този за домакинства регистрира спад от 1.6 процента. Още през следващите месеци се очаква стойността на кредитите към фирми и домакинства най-после да надхвърли тази, регистрирана една година по-рано. Продължава да се наблюдава намаление на необслужваните кредити с просрочие над 90 дни както като стойност, така и като дял от общата стойност на кредитите към небанкови институции. Към края на юни този дял достигна 14.5% от всички кредити (без тези за банки), а само при кредити за фирми делът на просрочията над 90 дни е 16.9 процента. Стойността на "лошите" кредити намаля до равнищата, наблюдавани в средата на 2011 година. Към края на юни привлечените средства в банковата система са на стойност от 75.2 млрд. лева. През второто тримесечие на годината търговските банки продължиха да намаляват лихвените проценти по привлечените средства, което все повече намалява стимулите на фирмите да поддържат част от активите си във вид на банкови депозити, и се очаква все повече те да се опитват да разнообразят структурата на активите си в друг тип финансови активи. Въпреки това през второто тримесечие на годината депозитите на нефинансови предприятия са се увеличили с 590 млн. лв. (до 19.6 млрд. лв. в края на юни), а депозитите на домакинства нарастват с 547 млн. лв. (до 45.2 млрд. лв. в края на юни).
Печалбата след данъци на банковата система е в размер на 773.5 млн. лв.
и е най-висока за последните пет години. Една от основните причини за подобряването на финансовия резултат спрямо предишната година са по-ниските разходи за обезценки, които за първото полугодие на 2016 г. са в размер на 326.2 млн.лв. (с 90.6 млн. лв. по-малко спрямо същия период на 2015 г.). Освен това се повишават нетните доходи от лихви и такси. За първата половина на 2016 г. нетните доходи от лихви са на стойност от 1.4 млрд. лв. и са с 45 млн. лв. повече спрямо същия период на предишната година, а нетният доход от такси и комисиони е в размер на 446 млн. лв. и е със 17 млн. лв. повече спрямо първата половина на 2015 година.
По-високата рентабилност на банките в България спрямо повечето страни от ЕС 28 се дължи на поддържания
по-висок лихвен марж между лихвени проценти по кредитите и по привлечения ресурс
Лихвените проценти по депозитите на домакинства и фирми (основна част от привлечените средства в България е около 85% от общата стойност на пасивите на банковата система към края на юни 2016 г.) не са сред най-високите за страните от ЕС 28. Ако се разгледат лихвените равнища по депозити с договорен матуритет със срок до две години (депозитите над две години представляват под 10% от депозитите на фирми и граждани в България), то България е на девето място сред страните от ЕС 28 според стойността на показателя за домакинства и на седмо място – за фирми. Може да се каже, че България е сред преобладаващата група страни, където лихвените равнища на депозитите, съответно на домакинства и на фирми, се колебаят в много тесни граници. В девет държави лихвените равнища по депозити на домакинства до две години се колебаят между 1.3 и 1.7% (като България е по-близо до долната граница на този интервал) и в дванадесет държави лихвените равнища по депозити на фирми до две години се колебаят между 0.5 и 1% (като тук България е близо до средата на интервала). Ниската инфлация в България (през последните две години България е сред страните с най-висока стойност на дефлацията от всички страни на ЕС 28) е фактор, който подпомага търговските банки в понижаването на лихвените равнища по привлечените средства от икономическите агенти в страната. Друг фактор, спомагащ за това, е високата ликвидност на българските търговски банки.
