В продължаващата N на брой години политическа надпревара за обливане на нацията с абсурди и безумия човек вече трудно може да бъде жегнат от нещо. Но едно съобщение блесна като звезда сред целия информационен поток през седмицата, преливащ от подвизите на генерали, майки, бащи, Лили-та и какви ли още не "артистични" персони. Иде реч за уведомлението от Министерството на околната среда и водите, че щяло да подкрепи кандидатурата на София за Зелена столица на Европа. Ако аз бях на мястото на екоминистърката Ивелина Василева, навярно щях да позеленея от срам, подемайки подобна инициатива. Но избраничката на Бойко Борисов въобще не се свени от някакви изцепки от такъв характер. Министерството на околната среда и водите, казва тя, подкрепя инициативата на Столичната община да се кандидатира за Зелена столица на Европа и няма да пести усилия да лансира тази идея. Защото направеното от общината за много кратко време давало добри резултати.
Да не би пък само аз да не ги виждам тия резултати? Василева твърди, че София е пример за последователно реализиране на зелените политики в партньорство с научните среди. Чудесни думи, но изпразнени от всякакво съдържание. Защото нито научните среди у нас се занимават с екологията, нито общинските политики са зелени. Да виждате някъде из София модерно градско озеленяване по покривите, възобновяеми енергийни източници за обществените сгради или зелени пояси край основните булеварди? Виж, строежи в малкото останали междублокови градинки – колкото щеш. Колите по тротоарите и насред тревните площи пък са повече от хората. Абе "Яко е да си еко", както е назована последната кампания на ресорното министерство.
Хвали се още министърката ни, че в столицата бил изпълнен най-мащабният проект по оперативна програма "Околна среда" – този за завода за боклук и другите инсталации. Вярно, 350 млн. лв. са много пари. Къде обаче се изпариха те повечето софиянци навярно не знаят. А не се забелязва градът да е станал по-чист. Просто отпадъците ни не се депонират край Суходол, а се преработват край Долни Богров и Яна. Оттам остатъците се горят в циментовите заводи, тъй като необходимата за целта инсталация в столичната топлофикация още дори не са почнали да я строят. В градската пречиствателна станция за отпадъчни води в Кубратово също бяха налети куп средства. А да не забравяме, че една трета от града още няма канализация!
Видимо подобрение, според екоминистерството, имало и в качеството на атмосферния въздух след направените инвестиции в градския транспорт. Тук се визират метрото и новите автобуси, които определено не димят като старите икаруси. Само че е доста спорно дали тези подобрения могат да компенсират непрекъснато увеличаващия се автомобилен трафик. Пък и интелигентната система за управление на трафика, дето ни я обещават от десетилетие, също още я няма. Липсва и системата за велосипеди под наем. За самите велоалеи пък да не говорим.
Каквото и да си говорим обаче, истината е, че титлата Зелена столица на Европа не се печели със строителство на метро и с усвояването на европейски пари. Не става и само с приказки за зелените политики и за партньорство с научните среди. Впрочем, ако погледнем Любляна, която е тазгодишната европейска зелена столица, ще разберем, че у нас май единствено тиквите са зелени. Защото в Словения са започнали да се готвят за това още преди пет години, с цялостна визия, с комплексно планиране и със своевременни действия. От град на автомобилите Любляна днес е станала град на пешеходците, велосипедите и екотранспорта. Целият широк център е затворен за движение, паркингите са махнати от площадите, тротоарите са озеленени и свободни за вървене, а градският транспорт е изцяло екологичен. Има и повече от 300 велосипеда, които желаещите могат да карат безплатно в рамките на 60 минути по дългите над 200 км велоалеи.
Другите зелени столици на Европа досега са Стокхолм, Хамбург, Витория-Гастейс, Нант, Копенхаген и Бристол. Сравнението прави кандидатурата на София още по-нелепа. Но за предизборно мероприятие може и да стане.