Луната, едва ли не по астрономически мерки, се отърка у Земята, а ние избори правим. На това му се вика “ПълнолуДие при Супер Свръх-Луна”.
Почти двойното небесно светило, което грее с отразена светлина, ни изпрати много кандидат-президенти с двойни инициали на изборите и по метода на отпадането посочи като последна надежда Ц. Ц. (Цецка Цачева). Червените пък излъчиха независимия, но подкрепен от тях (и ДПС, те си вървят в комплект) Р. Р (Румен Радев), който стана новият ни президент. “Мамааааа, я летчика люблю…”, възпя го Майор Деянов.
На трето място се класира обединителят националист К. К. (Красимир Каракачанов). Обединителната фигура на разединената десница пък бе Т. Т. (Трайчо Трайков).
Дотук добре, казал един, дето падал от седмия етаж и стигнал до втория.
Неочаквано обаче една огряна от огромната Луна като малка планета глава реши, че след като няма да може да управлява президента с инструкция, време е да се премине към деструкция. Виждал съм в зидове на църкви мраморни късове от древногръцки статуи, в основите на джамии – парчета от християнски надгробни камъни, но да си събаряш своя градеж така, че камък върху камък да не остане – не съм. Супер-Луната води до такива последствия, особено при по-лабилните психики, обясняват астролозите.
Ретроградният Меркурий премина в деградивен Байкурий.
Дето вика д-р Тони Филипов, Бойко Борисов се държи, сякаш е споменат поименно в конституцията. Пак ще погледна, но последния път, когато проверявах, го нямаше.
Б.Б. събори правителството. То пък едно правителство, ще каже някой.
Аз още като го правеше на принципната подкрепа – който иска да се отърка у властта – го съветвах да не го прави. Ама той не ме чу, отхвърли ме като съветник. Аз държах само на едно – програмно правителство. То си е друга работа – програма: който подкрепя – да заповяда, който не – да протестира. Ако няма да достатъчно поддръжници – няма правителство. Просто и ясно. И народоползувателно. Всеки вижда какво се прави и следи точка по точка изпълнява ли се програмата. А то какво стана – едната година бой по селските казани, на другата – отбой, едната година без акцизи за Пеевски, на другата – със, едната година няма съдебна реформа, на другата – пак няма…
Така, правителство няма поради френетична решителност, породена от Супер- Луната.
Остана ехото. Менда ни в клин, ни в ръкав обяви бюджета за следващата година за "собственост" на ГЕРБ, въпреки че беше минал на първо четене в парламента, и поиска да си го изтеглят.
Министърката Ангелкова пък заплаши със срив на туризма без нея (ужас!)..
Но какво са виновни кметовете на ГЕРБ, че партията им загуби президентските избори? Те са избрани на общински такива. Заради свободния си вот ли гражданите трябва да бъдат плашени със спиране на санирането и на тока, със затваряне на детски градини? Администрацията пак ли да се клати като бива "страхувана" с уволнение, хаос и прочие.
Добре, че магистралите и метрото са недвижими имоти. Иначе и тях ще ни вземат.
А сега, накрая – хайде по-сериозно. Според оглавяваната от мен лаборатория по дървена философия преходът, споменаван в най-различни партийни заклинания като свършил, най-после наистина завърши. Големите градове и областните центрове, които четвърт век бяха десни, почервеняха. Честито!
Хегел ли беше казал, че развитието е спирала – безкрайни повторения, но всеки път на по-високо ниво.
С повторенията сме отличници, дано поне този път поне нацелим по-високо ниво.