Това виц ли е?! Току пред Коледа Институтът за пазарна икономика (ИПИ) откри, че София била вече в Европа по доходи. Което ще рече, че и по всичко останало, защото няма как доходите да са европейски, а градът – ориенталски. Та институтът сметнал, че столичани (колкото и нелепо да звучи вече това понятие) са се опаричили до средноевропейските равнища. Нещо, което твърди и премиерът в оставка Бойко Борисов.
Вярно, основният извод в доклада на Института за развитието на регионите е друг и по него спор не може да има. А именно, че по отношение на доходите България се движи отдавна на две скорости и София се откъсва все повече. Следват Стара Загора и Пловдив, а на дъното са Северозападът и Делиорманът. Да се върнем обаче в столицата, където средногодишният доход на лице надхвърлил бил към 7 хил. лева. Което ще рече – 3500 евро за цяла година или под 300 евро на месец.
Нужно ли е да си пазарен експерт, за разбереш че става въпрос за плоска шега? С 300 евро на месец в Европа ставаш само за клошар, дори безработните взимат повече. Тези хора от ИПИ не поглеждат ли поне Евростат, за да са наясно с размера на европейските заплати? Източници да искаш – само да има кой да гледа.
Преди месец например излезе изследване на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Изводът там е не само обратен, ами направо наопаки – по равнище на доходи България е на последно място. И не само сред страните членки на Европейския съюз, но и в региона.
Сравнителният анализ на синдикатите, които са наясно кой какво взима в различните сектори на икономиката, показва, че номиналният размер на средната работна заплата в България е 420 евро. Това е 5-6 пъти по-малко от средните равнища в Евросъюза, които са около 3000 евро. Ако разпределиш заплатата на работещите върху човек от населението, тя ще падне поне до 300 евро, защото децата трябва да се гледат, а на пенсионерите да се помага. Затова предлагаме следващото задълбочено научно изследване на ИПИ да бъде със следния предмет – изчисление на коефициента между числата 3000 и 300 като пазарен образ на съотношението между благосъстоянието и мизерията.
Синдикалният институт казва и друго – че сме на последно място и по показателя компенсация на наемния труд като дял от БВП. Това означава, че първичното разпределение на доходите между труд и капитал няма нищо общо с европейските. Колкото и да печели капиталът, дава малко на работещите. Но пък и как да им дава повече, като трябва да заделя от печалбата за рушвети и комисиони по административни услуги и обществени поръчки?
В резюме: "Това, което виждаме за София, е, че София вече е Европа", твърдят от ИПИ. А това, което ние всички виждаме, е, че в ИПИ са зле със сметките или искат да се харесат на някого. А пък на нас глупости не ни се слушат.
