Предпазлив изказ, сдържани оценки, неясни перспективи – така изглежда прегледът за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Европейската комисия е избегнала повече от всеки друг път остри оценки за реалните параметри на провала ни в сферата на правосъдието и пълната липса на политическа воля за провеждане на съдебна реформа.
Очевидно Юнкер и ЕНП пазят предизборно досегашните управляващи от критики – все пак им дължат подкрепа като членове на единното политическо семейство. В резултат констатациите звучат твърде безадресно, а последната година е "претопена" в 10-годишния обзор на мониторинга. Но макар че тонът е максимално смекчен, констатациите и проблемите са същите. И най-употребяваните фрази са все тия: за борба с "корупцията по високите етажи на властта" и с "тежката организирана престъпност".
Ако има нещо ново, то е – че мониторингът наистина си отива, но засега под условие. Потвърдени са заявките от последните месеци, че преди да бъде сложена точка, ще се премине през "по-интензивно докладване и повече прозрачност". Това щяло да помогне на Еврокомисията "да направи окончателни заключения". Очевидно каквито и да са те, механизмът ще отпадне, но пък заключенията щели да осигурят "подкрепа за устойчивостта на реформата, като спомагат за отчетността". Към днешна дата обаче шестте основни показателя на наблюдението не са изпълнени в задоволителна степен.
Авторите на доклада явно са следили до последно престрелките между управляващите в оставка и опозицията. Подчертано е, че не бива да се правят преки връзки на мониторинга с други области на политиката и специално с "финансирането по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове или достъпа до Шенгенското пространство". В тази връзка провалът на реформите е обяснен не с корупцията на политическата класа и влиянието й в трите власти, а с българската медийна среда. Тя се характеризирала "с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите".
Вътрешните проблеми в съдебната система са си същите. Отчетност, самоуправление, натовареност, дисциплинарни производства, електронно правосъдие, разпределение на делата, съдебна карта – навсякъде бил постигнат "известен напредък", но нищо не е довършено. Темата за изготвения допълнително външен анализ на прокуратурата е старателно избегната с бележката, че България "трябва да извлече заключения от всички тези анализи и да набележи пътя за развитие по този важен въпрос". Посочено е "непрекъснатото напрежение между членовете на Висшия съдебен съвет на фона на твърденията за липса на обективност при вземането на ключови решения".
Отчетени са конституционните и законови промени, но с практическия извод, че реални резултати няма. Делата за корупция по високите етажи на властта и за тежка организирана престъпност затъват във формализъм, по наказателната политика все няма единодушие и всеки проект за промени в правилата затъва в спорове. За пореден път чуваме, че в България "броят на делата за корупция по високите етажи на властта, завършили с влезли в сила осъдителни присъди, е много ограничен, а увеличаването на броя на тези присъди е най-ясното доказателство, че борбата срещу корупцията е реален приоритет".
В подкрепа на статистиката, че България продължава да е на последно място в ЕС "по усещането за независимост на правосъдието", е направено банално до болка пояснение: "Най-силното доказателство за успеха на усилията в борбата с корупцията ще се изразява в това обществеността да вижда, че престъпленията могат да бъдат разкрити и че по отношение на извършителите се осъществява ефективно наказателно преследване. България все още трябва да покаже последователност по отношение на крайните резултати".
Повече конкретика има в препоръките за прозрачност в предстоящия избор на председател на Върховния административен съд и за разширяване на правомощията на съдебния инспекторат съобразно блокирания в парламента антикорупционен закон. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието трябва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е похвалена за постигане на "солидни резултати", но парламентът не придвижва промените в закона за конфискация.
В областта на обществените поръчки си оставаме явно на равнище стратегия. Препоръчват ни задълбочени предварителни проверки и налагане на ефективни санкции. От доклада става ясно, че зад ловкостта на престъпността в "бели якички" българските власти опитват да неглижират необходимостта от борба с тежката организирана престъпност. Препоръчват ни обаче:преди да търси оправдания, България "да покаже, че разполага с функционираща система за борба с организираната престъпност, като постигне трайни резултати, изразяващи се в постановяването и изпълнението на окончателни съдебни решения".
В крайна сметка обобщаващата рекапитулация е следната: "В по-общ план през последните десет години цялостният напредък не беше толкова бърз, колкото се очакваше, продължават да съществуват редица значителни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Новото правителство ще трябва да доведе реформата до сигурни необратими резултати. Ето защо в настоящия доклад не може да се заключи, че на този етап показателите са изпълнени в задоволителна степен. Могат обаче да се набележат ограничен брой ключови препоръки, които да очертаят пътя към временното прекратяване на наблюдението по отделни показатели, а след това и към приключването на процеса по МСП. Комисията смята, че целите на МСП могат да се постигнат чрез изпълнението на препоръките, съдържащи се в настоящия доклад. Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да ги изпълни необратимо. Ето защо Комисията 17 приканва България да предприеме действия за изпълнение на препоръките, съдържащи се в настоящия доклад. Комисията ще оцени постигнатия напредък към края на 2017 година."
