Пострадалият при автокатастрофа няма право на допълнително обезщетение в добавка към изплатеното му от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Това реши Върховният касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по повод на разнородната съдебна практика в прилагането на Кодекса за застраховането. Забраната за допълнителна претенция се отнася за случаите, в които увреденото лице е постигнало извънсъдебно споразумение със застрахователя, в което е заявило изрично, че е напълно обезщетено за съответната вреда.
Проблемът с тълкуването на застрахователния кодекс се е появил с появата на съдебни актове, в които е застъпена обратната теза – че когато застрахователят по "Гражданска отговорност" на автомобилистите е удовлетворил изцяло пострадалия за причинените му вреди, той може да търси повторно обезщетение и от прекия им причинител. Според това тълкуване постигнатото между застрахователя и пострадалия извънсъдебното споразумение представлява частна спогодба – договор, който поражда действие само между тези две страни, но не и спрямо причинителя на вредите. Щом той не е участвал в сключването му и не е обвързан от него, може да бъде съден от увредения, като съдът съобрази изплатената му от застрахователя сума.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС отхвърля възможността за допълнително обезщетение, като съпоставя специалния режим в Кодекса за застраховането с общия в Закона за задълженията и договорите. В първия случай увреденият има право на пряк иск срещу застрахователя, а във втория – срещу причинителя на вредите. Става въпрос за конкуриращи се права, които се погасяват обаче по един и същи начин – с окончателното удовлетворяване на пострадалия за нанесените му вреди. Въпрос на негов избор и преценка е от кого да потърси обезщетяване за вредите.
ВКС се позовава и на довода, че с получаването на уговореното между увредения и застрахователя обезщетение са изпълнени социалната му функция и предназначение. А невъзможността да се търси допълнително обезщетение за същите вреди ограничава сключването на споразумения между увреденото лице и застрахователя при занижен размер на обезщетението. Това се оказва масова практика, при която застрахователят се стреми да го сведе до възможно най-ниска стойност, като се освободи от отговорността да обезщети пострадалия за пълния размер на причинените му вреди съгласно застрахователния договор. За пострадалия пък остава възможността да съди причинителя на вредата за сумата до реалния й размер.
Трима върховни съдии са изразили несъгласието си в особено мнение. Те се позовават на ограниченото действие на постигнатата между застрахователя и пострадалия спогодба. Според тях ако той бъде лишен от правото да претендира за обезщетение от причинителя, ще бъде лишен от възможността да претендира всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Тълкуването на ВКС е неприятна новина за застрахователите, които ще трябва да предлагат по-високи обезщетения, за да не бъдат съдени от пострадалите. Тълкувателното решение е дисциплиниращо и не оставя много възможности за законодателни корекции в обратната насока. А дали това ще доведе до повишение на застрахователните премии по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"- това предстои да узнаем.
