Мотото на бившите управляващи от ГЕРБ за предстоящите парламентарни избори е: „Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията!” Как страхът се превръща в надежда е съвсем отделна тема. Но тя бе разчепкана до кръв във форумите, след което еклектичното послание светкавично изчезна от програмата на ГЕРБ.
От БСП уверяват, че идело "Време за справедливост". Казано в прав текст, ако справедливостта ще е отново по номенклатурна линия, обирът е гарантиран. Тъкмо по тази линия гарантираното от БСП премина в "Гарантирано от ГЕРБ".
Като стана дума за десните, сме на етап "Строй се и преброй се". В първите години на прехода беше лесно да си десен. После синьото море почервеня, а после и пресъхна. Тези дни програмите си обявиха светлосините от Реформаторския блок и тъмносините от "Нова Република".
Да си десен вече не е лесно. Не защото програмите им са лоши, а защото няма да стигнат до позиции, от които да бъдат реализирани. Радан не ще с Кунева и Лукарски, а Христо Иванов не ще и с тримата. А няма време вече и за брак по сметка.
Други пък емнаха десните, че крадат леви идеи. То и левите цапцаросват десни, но то им е по природа.
Антикорупционните обещания за възмездие пак са ябълка на раздора – хем ни се ще неистово, хем не вярваме, че ще изкоренят корупцията и ще конфискуват необяснимите богатства. Както се казва в един прагматичен пост: "Докато някоя партия не обещае и събере 5 млрд. лв. повече за една бюджетна година спрямо предишната, всички остават в графата "крадци".
Трети корят десните, че забравили в програмите си най-тежкия проблем на нацията. А именно демографската криза. "Проблемът не е в липсата на пари, през турско българките са раждали повече. Сега се "еманципираха" и забравиха основното си предназначение", пише друг форумец.
А има и такива, които са загубили напълно надежда и дори не се страхуват. Твърдят, че системата не може да бъде променена по нейните правила и затова няма нужда да се гласува на избори. Без яростни протести, без дива енергия и без проливане на кръв нямало да стане. "Съгласието става съучастие. Изборите няма да решат абсолютно нищо. Който ви каже "Така решиха хората", лъже. Нито повечето хора решават, нито гласовете и изборната игра имат значение."
Може, но играта продължава. А с нея и голямото страхуване. Надежда всяка тука оставете!
