Започва обсъждането на предстоящата реформа в държавното обвинение с ръководствата на апелативните и окръжните прокуратури. Става дума за закриване на част от прокуратурите и превръщането им в териториални отделения. Има вече изготвена цялостна методология как ще става това. Тя е разработена от специална работна група под ръководството на заместник главния прокурор Пенка Богданова. Едва след обсъжданията, като се вземат предвид и забележките на прокурорите по места, методиката ще бъде официално внесена за разглеждане и от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
Всичко това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров в края на заседанието на прокурорската колегия на ВСС в сряда (1 март).
Както вече писахме в "Параграф 22", решението на Конституционния съд от 7 февруари тази година даде възможност структурата на прокуратурата да бъде "отвързана" от тази на съдилищата. КС бе категоричен, че не е задължително във всеки град, където има съд, да съществува и съответната прокуратура към него. А това развърза ръцете на Цацаров да се заеме пръв с реформа на съдебната карта.
Идеята (поне според досегашните дискусии по темата), е "бутиковите" прокуратури, в които работят по един-двама прокурори, да бъдат закрити като самостоятелни структури и да преминат към по-големите районни прокуратури, като се превърнат в техни териториални звена. Това означава, че няма да бъдат закривани магистратските бройки, а ще останат и голяма част от административните и обслужващите служители – отделенията също ще имат нужда от деловодства, чистачки и куп още персонал. Но пък няма да останат всички.
Кои точно прокуратури ще бъдат закрити и ще се превърнат в "териториални отделения"все още не се знае. Това ще стане ясно едва след като приключат обсъжданията с ръководствата на местните структури, които започват буквално следващата седмица. При това първо ще се обсъжда механизмът как ще става "сливането" и едва тогава ще се дискутират конкретните прокурорски звена. А лобирането да бъде запазена една или друга прокуратура като самостоятелна тече не само вътре в системата, но и вън – кметове, общественици и всякакви политически деятели (особено сега, по време на кампания) се надпреварват да "натискат" в техния избирателен район нищо да не се пипа. Защото е публична тайна, че "окрупни ли се прокуратурата" в един провинциален градец, рано или късно това ще се случи и със съответния съд – а това, освен до загуба на работни места, ще доведе и до загуба на лостове за влияние и престиж, особено за политическите играчи.
Очевидно обаче Цацаров е твърдо решен да направи тази реформа. Според него идеята за "окрупняване" на прокуратурите не е стъпил само върху географски критерии, тя е свързана и с натовареността, а и с други показатели на съответните звена. "Проектът може да се коригира съобразно това, което ще кажат колегите", допуска обаче главният прокурор.
Окончателната дума все пак ще е на ВСС. Цацаров обеща на колегите си от прокурорската колегия да им предостави всички материали от обсъжданията, цялостната разработка с пълния механизъм на предстоящите управленски действия – от кадровите до последния битовизъм, и да даде достатъчно време на членовете на колегията да се запознаят с тях, преди да гласуват.
В същото време пленумът на ВСС прие бюджетната прогноза за съдебната власт до 2020 година. В тази прогноза обаче (поне според кратката информация за нея, разпратена до медиите) няма и ред за икономическите отражения върху бюджета на съдебната власт, които неминуемо би имала една реформа на съдебната карта. Записано е само, че "във връзка с оценка на ефективността на отделните структури на съдебната власт и предстоящата реформа на съдебната карта не се предвиждат нови щатни бройки в органите на съдебната власт".
В това изречение има два важни момента: първо новината, че в периода 2018-2020 г. прословутата реформа на съдебната карта все пак може вече да е реален факт, а не само да предстои в бъдеще време. И че допълнително раздуване на щатовете в съдебната власт (само да припомним, че България е на първо място в целия ЕС по брой прокурори на глава от населението и на второ по общия брой магистрати) не се очаква.
За сметка на това е посочено, че се предвижда актуализация на работните заплати на вече назначените в системата – през 2018 г. с 6.5%, а всяка следваща година – с по още 2 процента.
Отделно са предвидени и 22.5 млн. лв. за основен ремонт на съдебните сгради, както и за плащане на данъците и такса смет за тях. И тук не става ясно как "опресняването" на съдебната карта ще намери своето отражение.
Освен прогнозата пленумът на ВСС прие и отчет за изпълнението на бюджета на съдебната власт през 2016 година. Който за пореден път извади наяве старите болежки в системата: собствените приходи на съдебната власт намаляват заедно с намаляването на броя дела, които постъпват в съдилищата, а това значи и по-малко постъпления от съдебните такси, които се плащат за разглеждането им. В същото време в НАП отлежават изпълнителни листове за около 790 млн. лв., които трябва да бъдат събрани – това са все пари, които се дължат на съдилищата и трябва да се събират принудително. Събираемостта им обаче е около 10%, сочи анализът.
Да припомним и че за 2017 г. бюджетът на съдебната власт възлиза на 565 млн. лева. От тях 440 млн. лв. идват от държавата, а съдилищата трябва да си изкарат собствен приход в размер на 125 млн. лв. – от такси, глоби, лихви, наеми и други. Тези пари обаче (вече по традиция) едва ли ще бъдат събрани.
