От Южното Черноморие долетя мълвата, че някакъв полицейски началник от Айтос бил хванат да пласира кокаин, а друг полицай – марихуана. Всичко това станало по време на спецоперация на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР.
Дали новината е истинска няма кой да потвърди, защото по традиция по такива въпроси хората от МВР се спотаяват като прасе у шавар. За сметка на това пък изпълват публичното пространство с новини за подвизи на храбрата полиция – спасен от пожарникари възрастен мъж, задържани наркотици в Приморско, ей такива неща.
В такъв контекст на ефективна работа на полицията някак не върви да се говори за кусури. Особено пък за забежки на полицаи по "белото" или по тревата. Целият имидж на вътрешния министър Валентин Радев и на ракетния му екип ще се срине, стане ли публично дума за подобни случаи.
В такива моменти, заради имиджа на ръководството и криворазбраната служебна омерта, страдат не само тези, които преследват истината. Даже и служителите от "Вътрешна сигурност", които по принцип не са долюбвани особено в системата на МВР, страдат. И добре ги разбирам – да не могат да се похвалят каква работа са свършили си е наполовина свършена работа.
От друга страна, историята на полицията е пълна с примери, потвърждаващи максимата, че с какъвто се събереш, такъв ставаш. Макар че пътят към тази метаморфоза е покрит с добри намерения. От профилактика на криминалния контингент към профилактика по принцип… и ето че някои бандити и ченгета си станат близки. И пороците им – общи.
Спасението е в истината. За нея обаче се изисква смелост и достойнство, каквито обществото отдавна очаква. А не лакърдии за спасени от пожарникари безпомощни старци…
